Ден минува, друг настава, тъй минуват вековете…

А нам робството остава все тъй с йощ на враговете

Робство грозно и ужасно, робство тежко, непоносимо

Ала докле тъй напразно само плачем ний умилно

До тогаз в окови тежки недостойно ще да спиме

На живота ни човешки, на достойното ни пък име

Борба свестна, борба света трябва ний да открием

Тиранията проклета в дън земя да закрием!

С общи сили, с пресни сили на Европа да докажем,

Че достойни ний сме били мъжки робството да смажем

Че всинца веч желаем хора да се наречеме

От гърба си да отмахнем това тежко робско бреме

К.П. Воден, в. Борец, бр. 5, 1896 г.