Кой уби Тодор Александров?

Конкретен отговор на този въпрос не се дава, независимо от многобройните факти. Причината е тривиална. Столетие факторите прикриват фактите за да подкрепят защитаваната от тях политическа линия, но не могат да скрият неоспоримият факт, че, поради политически или лични причини, той е убит „болгаром“. Вместо да бъдат разкрити истинските причини за този акт, всички хипотези са насочени към политическият му характер, като се намесват възможните световни и домашни конспирации.

И Григор Пърличев и Тодор Александров са убити „болгаром“. Единият духовно, другият физически. Имайки предвид своето духовно сломяване Григор Пърличев собственоръчно написа, че е убит болгаром. Така бяха назовани всички, които поета възприемаше като преграда, не към неговата лична реализация, а към естествения прогрес в развитието на своите сънародници. Поета прокле онези охридчани, които вместо да насочат усилията си към духовно и икономическо израстване на града влачеха неговите съграждани към политическите интереси на Патриаршията. По същата причина не пожали и Натанаил Охридски, за когото написа хвалебствена песен, но заклейми когато избяга от Охрид и обрече неговите последователи да гният по турските каторги. Под наименованието „болгаром“ поета разбира и всички онези “горни българи“ като Христо Ботев, Нешо Бончев и т.н., които му се надсмиваха, че не знае техния „горно-български език“. Не толкова заради личната обида, която наистина го покруси, а поради факта, че заедно с него са засегнати всички пърличевци родом от Македония, които за разлика от тях нямаха възможността да се възползват от облагите идващи от руските апетити към „горно-българските земи“.

За разлика от Григор Пърличев Тодор Александров наистина бе убит от българи, които наричаха себе си македонци и това са  – Димчо Вретенаров и Щерю Влахов.   Убийците собственоръчно, ясно и точно, написват защо са извършили убийството :

1. IX. 1924г. До Г-да Конгресистите на Серския революционен окръг.

Господа да ви обясним защо сме убили Тодор Александров и кои са убийците сме аз Динчо Петров и Щерю Влахов и защо сме убили.                          

                                          Забележка.

1.През 1919 година бяхме се скарали с Никола Георгиев адвокат по частна причина а Никола Георгиев се оплакал и Тодор веднага изпраща двама хора да ни убиват. 2. През 1923 година към 15 юний другари Стефан и Сърце без да иска осветление от Алеко и образуват съд с нелегалните хора веднага издава смъртна присъда като ги избесиха. 3. През същото време беше арестуван Илия Пиринчето от легални хора няколко и случайно избяга в Гърция от Божин Иванов куриер в окръжната група и без да иска обяснение от Алеко като представител на окръга или околийския войвода веднага съобщава по телефона на Атанас Маджаров да арестуват и вържат Божин Иванов въпреки беха с Алеко наедно …(не се чете) се самоуби. 4. Някой си Марко от радовишката чета изпратен от Тодор Александров в Свети Врач без никаква длъжност изпратен към май тази година и аз като представител на мелнишката околия не ми съобщава че изпраща Марко в Свети Врач но аз като ми донесоха за него аз се усъмних и не казах в това време в Свети Врач като знаех че и по-рано искаше да ме убива. 5. Сега като си ставахме с Щерю Влахов ми каза как го правил шпионин на организацията и изпратил хора да го убиват и тогава като видяхме че до такива крайности дохожда да ни избие всички тогава ние казахме за нас няма друга спасение освен да се убие Тодор и ние го осъдихме двамата като изпълнихме присъдата.

       Сага Г-да конгресисти остава вие да анкетирате всичко това гореизложено и се произнесете всичко гореизложено е верно и за това се лично подписвам.

Динчо Петров.  /   Оригинала на писмото е факсимилиран в “ Заговорът против Тодор Александров“ с. 132-133.  / , но това

В продължение на двадесет години съм изследвал обстоятелствата свързани с убийството на Тодор Александров и през 2002 година бе издадена книгата „ Убийството на Тодор Александров“, историческо изследване придружено с над 100 оригинални документи. Това не попречи на  „болгаром“ да направи всичко възможно за да игнорира изложените в книгата факти, прикривайки ги под булото на удобни конспиративни хипотези.

„Болгаром“ доказа, че откакто се е разбудил до днес все още е жив и той определя правилата.