В година на смъртта на Гоце 1903-та, събитието е отбелязано в Княжество България от 4 вестника и 4 списания. Освен тях, на 11 Май 1903 година, вестник Ню-Йорк Таймс също информира за смъртта на войводата. През следващите 4 години има още две публикации – в. Революционен лист – 1904 г. и сп. Илинден – 1907г.  Общо 19 публикации за 4 години. Няма определен критерии за да установим дали броят им отговаря на значимостта на апостола, но безусловно могат да се посочи общесвената среда, за която той е бил значим. Всички тези вестници и списания, с изключение на Ню-Йорк Таймс, са свързани директно с легалните и нелегални македонски организации или се списват от свързани с тях обществени личности. Обективно погледнато, гибелта на Гоце е отразена само от вестници и списания свързани с македонската емиграция. Докато вестник Ню-Йорк Таймс, още на 11 Май 1903 година, намери място да отрази гибелта на революционера, то централният княжески печат и официозите се придържаха към правилата на „ хитрата“ държавна васална политика да не се забъркат с революционерите.  Мисията Гоце Делчев бе поета от другарите и съмишлениците на апостола. Неоспорим факт е, че те се грижеха да опазят не само неговите тленни останки, но и завета му.  За разлика от тях, княжеските, царските и „ народните“ управници малко се интересуваха от войводата защото усилията им бяха насочени към висшите интереси на държавата и „голямата“ държавна политика. След четири национални катастрофи, ако отчитаме и катастрофалните резултати от комунистическия интернационализъм, днес медиите са доста щедри към личността на апостола. Публикациите са безбройни и вече всички знаем, че Гоце е българин и “ македонските“ работи също са  български, но дежурните защитници на българщината, малко свенливо поясняват, че сме били позакъснели с разясненията пред чуждия свят. Остава само да ни кажат от кога е започнало закъснението; по какъв начин и пред кого ще разясняваме неразясненото.