Последна учебна година в Македония беше  1912-1913

Нередовна,трескава година…

Ученици к учители, свидетели на наклона н провалянето на многообещаващия, но не отговорил на нуждите и очакванията младотурски режим, дочакаха обявяването на войната против Турция. Те видеха и посрещнаха освободителните войски на балканските съюзници, след като войските на Османската империя напуснаха Македония. Наистина противника биде сразен на главния боен театър благадарение високия дух и силните мишци на въоръжения български народ, но Одрин още упорстваше. Турското поражение при Куманово, с падането на Шкодра и  превземането на Янина все още не зарадваха съюзниците. Евзоните на г. Венизелос питаха за новини около обсадата на Одрин.“ Кога ще свършат българите с Одринската крепост, та да си идем вече у дома. Време е!“ Това беше трепетното очакване на всички. Уверенн, че с падането на Одрин, задачата вече е решена, гръцките войници от Солунския миниум  еднакво скачаха отъ радост, както и българските, когато получи това многожелано известие.

Но червеят на междусъюзнишката завист беше почнал своята бавна и скрита разрушителна работа. Още през Февруари същата година бил сключен съюз между двамата съюзника, тайно от народа в негова и в негова вреда. Съюза се разпадна. Неразумните балкански съюзници станаха врагове и се биха помежду си. България бе закарана в Бунището. Така българските училища се закриха и вместо тях се откриха гръцки или сръбски. Учителите се интернираха във вътрешността на Гърция или Сърбия. Друга част от тях бяха екстернирани в България. Изтикани бяха от епархиите и българските владици и техните заместници. Ученици бяха изпратени на заточение заедно с учителите на разни дяволски острови по гръцкото беломорие. Солунската дружина на полковник, сега генерал Вел. Лазаров, след юнашка съпротива, бе пленена. Председателът на църковната община в този град Евлогий и секретаря Христо Батанджиев бидоха хвърлени от кораб в морето. Помещенията на българските гимназии, пансиони, основни училища в Солун бидоха заети от гърците. Същото стана и в другите градове на Македония от гърци или сърби. Последната българска книга, попаднала в техни ръце, биде изгорена от тържествуващия довчерашен съюзник отново станал враг в лицето на българоненавистния Петър също и на новия българоубиец Константинос.

Занятията през тая последна за българските училища година в Македония бидоха приключени по-ради събитията по-ради от друг път. Учениците от Солун с време беха изпратени по домовете си. Учителите напуснаха града. Последни бехме останали ние двамата с Х.А. Подир нас, като швейцарски поданик, едва беше останал за малко време Д. Бланшу с надежда да може да спаси гимназията с нейния инвентар, но напразно.

Но когато учители и ученици принудително напуснаха своя роден край, в душата си таеха крепка надежда, че пак ще се върнат там, за да вземат недовършения си урок ….