ИЛИНДЕН – ОРЕОЛ НА ВЯРАТА

121 години от Илинденското въстание

ИЛИНДЕН – ОРЕОЛ НА ВЯРАТА

Споменът за Илинденското въстание днес е като светъл лъч, проправил си път от огнената колесница на Свети Илия, през дълбините на вековна история,  до съзнанието на всеки, който притежава способност да чувства величието и страданието на миналото.

Илинденската епопея е символ на свободолюбивия дух на предците ни. По своята организация и единство тя надминава всички предишни опити на роба да се сдобие със свобода. Ако бащите на Възраждането имаха свой празник на победата – свободното вероизповедание, то техните деца превъплатиха делото от църковно в революционно.  Просветеното поколение през 1903 година превърна денят на Свети Илия в светла дата, когато един народ cе извиси до идеята – свобода или смърт. Това чувство на жертвоготовност е изразено по един неповторим начин от революционера Борис Сарафов:  „ Свободата не се дава, а се взима, не е една ока хлеб, да си го купиш. Който ще ти я даде, дава ти я колкото иска и до кога иска. Нема нищо по-лесно, отколкото да си вземеш свободата: требва само да кажеш „или ще бъда свободен или ще умра!Па и ако искаме други да ни помогнат да ни се даде свобода, требва да покажем, че сме достойни за нея.“ Моят дядо Кирил Пърличев, както хиляди негови съвременници,  също взе решение като каза: „ Или ще съм свободен, или ще умра“ Жертвоготовността е неоспорим знак, че един народ е разчупил робските вериги и никакви сили, колкото и „ велики“ да са те, не могат да му отнемат свободната му воля. Огромни усилия бяха вложени, огромна беше и цената, която трябваше да се заплати, за да се легитимира волята за свободна Македония. Започна се със словото и непримиримото желание за човешки свободи, завърши се със саможертвата в името на тази свобода.  Величието на Илинденското въстание е именно в саможертвата на тези, които проляха кръвта си в замяна на вярата, че бъдните поколения ще бъдат свободни. Не само показателите за масовостта на въстанието и броят на жертвите са безспорно доказателство, че Илинден 1903 е велик подвиг, а осъзнатата саможертва, както на високообразованите за своето време ръководители на въстанието, така и на цялото население на Македония, понесло на своите плещи всички жестоки последици. Това е величието на илинденци. Нима хора с европейско образование, каквото имаха много от ръководителите и участницата във въстанието, не съзнаваха силата на многобройната и добре въоръжена турска армия ?! Нима, македонците бяха загубили чувството за реалност, трайно придобита под вековния натиск на робството ?! Историята е дала своя отговор на тези въпроси. Ръководителите на Вътрешната Македонска Революционна Организация, които успяха да спечелят съмишленици и в най-отдалеченото македонско село, които изготвиха плана на въстанието по всички правила военното изкуство, добре отчитаха историческия момент. Срещу силата на турското оръжие и Берлинската неправда, те противопоставиха своята и на народа си саможертва. Народът, който до последния момент успя да запази датата на въстани в тайна, като разби митовете за предателство, страх и покорство, проля кръвта на най-достойните си синове, за да напише с нея една от най-светлите страници в своята история. Народът, който окрилен от вярата бе готов в незасъхналата от гробове пръст, да копае нови окопи в защита  своята свобода и независимост, показа с делата си, че Илинден не е последната дата от неговата история.

Днес 120 години по- късно, Илинден събужда в сърцата ни, не само гордост от величието на нашия народ, издигнал на 2 август 1903 година паметник за всички свои поколения, но и дълбока почал от хилядито гробове и черни забрадки останали по неизминатия път към идеала на дедите ни за Единна и Неделима Македония. Кървавата диря от борбите за освобождение на Македония и безбройните жертви не постигнаха заветната цел. Териториалното разделение на Македония е подсилено с духовното разделение, още по-страшно и непреодолимо. Децата на героите от Илинден, не се поучиха от cвоите бащи, не успяха да превъзмогнат националните противоречия в  името на обединението. Независимо, че произлизат от едно земя, те не търсят пътища за сближаване, съобразени с политическата реалност и историческата истина. Тежката историческа обремененост свързана с Македонския въпрос, повече от столетие  го е превърнала в традиционна пречка в политиката на Балканите. Партийци, чиновници и ураджии  сведоха светлата история на македонските българи до състоянието на пропагандно патриотарство, за което и аулата на Софийски университет са оказа твърде широка.

Независимо от натрапеното ни настояще, от душната политическа атмосфера, ние с произход от родовете на революционерите сме длъжни да опазим истината за техното дело, защото за нас това са най-висшите интереси.