„ Знаеш ли, Милке, последният правоверен комунист ще умре в България. И тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, нито дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние!…“

Димитър Талев съвсем основателно възкликва:   „ Ах, какъв народ сме ние!…“. Този народ насила или не, с огромно мнозинство, 45 години гласуваше за комунистическата партия и когато тази партия, под натиска на световните демократични промени, смени  името си същият този народ  отново си избра да бъде управляван от наследилата я посткомунистическа- социалистическа партия. Оказва се, че предсказанието на знаменития писател, отразено в редовете на издадения през 1940 година роман „ На завой“, все още би могло да се сбъдне. Вярно е, че на планетата има все още правоверни комунисти, но и в България те са устойчиво множество, та възможността тук да остане последния правоверен комунист все още съществува. Големият парадокс е, че българските правоверни комунисти вместо да наградят Димитър Талев за похвалата, с която писателя се отнесе към тяхното комунистическо правоверие, те го изпратиха в затвора. Възможно е да са били засегнати от високата степен на възхвала, която ги е издигнала над съветските другари, нещо недопустимо от болшевиките, но и от самите тях.  Така или иначе талевци бяха или физически ликвидирани или подложени на системна  маргинализация, но народа си остава същия и комунистите всред него, макар и доста понамалели след като загубиха монопола на властта, си останаха същите.