В края на 1904 година журналиста Кирил Димитриевич Бербенко взима знаменито интервю от  Даме Груев. Интервюто е публикувано на 6 януари 1905 г. във в.  “Новое время”- Санкт Петербург под названието “Беседа с Д. Груевым” в български превод „Разговор с Д. Груев“. Темата е актуалната ситуация в Македония след потушаване на Илинденското въстание и опита на Европа да умиротвори региона с Мюрцщегските реформи. Думите на Груев достигат до българския читател чрез съкратени публикации във вестниците „Балкански новини“ / Пловдив, 1905, 15 януари / и  „ Ден“ / София, 1905, 17 януари /. И двата вестника акцентират на отношенията на Революционната организация към сръбската и гръцка държавна намеса в македонските владения на султана. Статията в „ Балкански новини“ е озаглавена „ Сърбия и Вътрешната Македонска Организация“ ; в „Ден“ –„ Антагонизма между христианските населения в Македония и Вътрешната организация. Едно интервю с Дамян Груев“. Ако човек си направи труда да прочете посочените препечатки тогава лесно ще разбере виждането на

В края на 1904 година журналиста Кирил Димитриевич Бербенко взима знаменито интервю от  Даме Груев. Интервюто е публикувано на 6 януари 1905 г. във в.  “Новое время”- Санкт Петербург под названието “Беседа с Д. Груевым” в български превод „Разговор с Д. Груев“. Темата е актуалната ситуация в Македония след потушаване на Илинденското въстание и опита на Европа да умиротвори региона с Мюрцщегските реформи. Думите на Груев достигат до българския читател чрез съкратени публикации във вестниците „Балкански новини“ / Пловдив, 1905, 15 януари / и  „ Ден“ / София, 1905, 17 януари /. И двата вестника акцентират на отношенията на Революционната организация към сръбската и гръцка държавна намеса в македонските владения на султана. Статията в „ Балкански новини“ е озаглавена „ Сърбия и Вътрешната Македонска Организация“ ; в „Ден“ –„ Антагонизма между христианските населения в Македония и Вътрешната организация. Едно интервю с Дамян Груев“. Ако човек си направи труда да прочете посочените препечатки тогава лесно ще разбере виждането на Даме за същността на Вътрешната революционна организация, нейната политическа цел и отношение към претендиращите за македонска земя балкански държави.

1. Относно същността на Вътрешната организация, един от най-изтъкнатите нейни водачи казва: „.. единството на Вътрешната организация в Македония е нашият основен принцип: ний не можем да допуснем там съществуването на друга независима политическа организация.“ Няма съмнение, че Груев възприема Организацията като единствен представител на населението в Македония.
2. Целта е добиване на политическа свобода за населението на Македония. Даме казва: „ Българският девиз – политическа свобода – действува твърде обаятелно върху населението.“ Няма съмнение, че основната цел към която се стреми Организацията е политическа свобода, която Груев саморъчно е вписал в организационните устави под названието – политическа автономия.

Отношението на Вътрешната организация към балканските държави. От думите на Груев, че ВМРО се бори за статут на единствен ръководител на населението в Македония произлиза и неговото разбиране, че всички военни намеси от страна на държавно организираните съседи, в македонските предели на Османската империя, са вражески. Автономията на Македония е дипломатическото оръжие, с което революционерите се опитват да привлекат на своя страна мнозинството от местното население и да се противопоставят срещу балканските държави целящи да разширят своята държавна територия именно за сметка на принципа за неделимост. Въпреки, че се противопоставя на каквито и да било националистически интереси от страна на гръцката, сръбска и българска държава, Груев има различно отношение към тях.   „ Гърците винаги са били най-големите врагове на македонските славяни“ – казва Даме. За сърбите предвижда Вартоломеева нощ и „ резня“, докато за българите лидера на революционерите казва : „ .. българите в Македония се държат по-лоялно, отколкото гърците и сърбите, може би за това, защото нашите там са болшинство и ний чувствуваме солидна нравствена почва под краката си. Българският девиз – политическа свобода – действува твърде обаятелно върху населението.“

Интервюта на Дамян Груев е от първостепенно значение, защото документира отношението на един от най-изтъкнатите лидери по ключовите въпроси свързани със същността, целите и политиката на Вътрешната организация.    

1. Относно същността на Вътрешната организация, един от най-изтъкнатите нейни водачи казва: „.. единството на Вътрешната организация в Македония е нашият основен принцип: ний не можем да допуснем там съществуването на друга независима политическа организация.“ Няма съмнение, че Груев възприема Организацията като единствен представител на населението в Македония.
2. Целта е добиване на политическа свобода за населението на Македония. Даме казва: „ Българският девиз – политическа свобода – действува твърде обаятелно върху населението.“ Няма съмнение, че основната цел към която се стреми Организацията е политическа свобода, която Груев саморъчно е вписал в организационните устави под названието – политическа автономия.

Отношението на Вътрешната организация към балканските държави. От думите на Груев, че ВМРО се бори за статут на единствен ръководител на населението в Македония произлиза и неговото разбиране, че всички военни намеси от страна на държавно организираните съседи, в македонските предели на Османската империя, са вражески. Автономията на Македония е дипломатическото оръжие, с което революционерите се опитват да привлекат на своя страна мнозинството от местното население и да се противопоставят срещу балканските държави целящи да разширят своята държавна територия именно за сметка на принципа за неделимост. Въпреки, че се противопоставя на каквито и да било националистически интереси от страна на гръцката, сръбска и българска държава, Груев има различно отношение към тях.   „ Гърците винаги са били най-големите врагове на македонските славяни“ – казва Даме. За сърбите предвижда Вартоломеева нощ и „ резня“, докато за българите лидера на революционерите казва : „ .. българите в Македония се държат по-лоялно, отколкото гърците и сърбите, може би за това, защото нашите там са болшинство и ний чувствуваме солидна нравствена почва под краката си. Българският девиз – политическа свобода – действува твърде обаятелно върху населението.“

Интервюта на Дамян Груев е от първостепенно значение, защото документира отношението на един от най-изтъкнатите лидери по ключовите въпроси свързани със същността, целите и политиката на Вътрешната организация.