Само два месеца преди смъртта си, март 1903 г., Гоце Делчев излага пред съмишлениците си в Солун своето разбиране за начина по който може да се придобие свободата на Македония и да се започне предстоящото въстание :  „ За да сдобием свободата — требва да се борим! Щом вие чуете знака за възтание, нема друго какво да правите, освен да грабнете пушките и да се съедините с четите, останалото е работа на другите. Вземем ли по тоя начин цела Македония, Великите сили ще окупират страната и ние ще можем после да живеем щастливо [1]

Едновременно с провъзгласяване на въстанието ЦК на ВМОРО изпрати до Великите сили декларация за целите на революцията : „ 1.  Назначението, с съгласие на Великите Държави, на един главен управител, христианин, който не е принадлежал никога на турската администрация и независим от Високата Порта при изпълнение на неговите длъжности; 2.      Установяванието на един международен контрол колективен, постоянен и ползующ се с широки права на санкция.“ [2]

В окръжното на Горското началство на Охридска революционна околия до околийските войводи, подписано от Христо Узунов на 16 юли 1903 г., революционерите посочват условията за сполука на въстанието : „Условията за сполука ште зависат от дълготраиноста на востанието. Искуството во нашата борба ште бъде да победим Турция като не и дадем возможност за да ни победи за това подобре е едно слабо въстание от колкото силно, а нетрайно. Ако не съумеем да продължим за дълго време борбатата то вмешателството на европейските държави е неминуемо заштото ште пострадат интересите им за тая цел. “  [3]

Юли 1903, в разгара на въстанието, посланика  на Австро-Унгария в Цариград барон Хайнрих фон Каличе казва: „  …ако тези храбреци се задръжат по горите още три, четири месеца — не само това, което сега им се дава, но и да се разширочат тия реформи, македонците нема да бъдат доволни; а ако с своите действия сполучат да спрат пазара, да компрометират кредита на търговците, унищожат неколко казарми или складове, с една дума, ако те сполучат да предизвикат намесата и контрола по скоро отколкото ние омекваме, то бъдете уверени македонците ще имат нещо повече от това, което сега се предполага да им се даде. „ [4]

През септември 1903 година, Тома Карайовов, подпредседател на ВМОК, издаде книгата „ Македонските искания и дипломацията“. Там той разясни пред обществото какви са те : „  Прочее, политическата борба изразена в формата на една автономия, приложена и гарантирана от великите държави  — ето истинските и съзнателни стремежи на македонските населения.“ [5]

През ноември 1903 година революционерите, в своя печатен орган „ Автономна Македония“, сами написаха какво точно  искат да им се даде: „ Даже Сърбия, както и България, длъжни са да подкрепят исканията на македонската организация с сила за да се извоюва автономията на Македония за македонците“ [6]

[1] в. Илинден. София, 1923г., г.3, с.1

[2]  Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация. 1904, с. 119

[3]  НБКМ-БИА, ф. 583, а.е. 56, л. 127

[4] В. Автономна Македония. С., 1903, 19 юли, бр.3,

[5] Карайовов, Т. Македонските искания и Дипломацията. С., 1903, с.11

[6] В. Автономна Македония. С., 1903, 23 ноември, бр. 21