МАКЕДОНСКИТЕ АПОСТОЛИ

Живота на народите, следвайки законите на еволюцията, е подложен на непрестани трансформации, като минава във все по-висши фази. Поради това, този живот във своето развитие често е бил изправян пред решителни завои: когато требва да се ликвидира с едно минало и да се тръгне по пътя на новото и по вишето. Но в такива моменти народите излъчват своите избраници, които създаваг ново верую и под знамето на нови идеали ги повеждат къмъ възход.

За македонския народ специално, Дамян Груев и Гоце Делче беха първите избраници. Те създадоха най-вепикия момент в македонската история, момент, когато народът скъса с робското минало и тръгна гордо под знамето на бунта. Живота на македонеца направи решителна крачка напред; под блясъка на идеала за свобода той доби по-висш смисъл и оправдание. Двамата апостоли въвеждайки народа в борбата, убиха у него унизителните робски наклонности, като извикаха на животъ всичко благородно и божествено в душата му. Те създадоха една по-висш а форма на живот и тук именно се крие висшият етичен смисъл на делото им. Следвайки техните завети македонския народ стана най- достоен за свобода, защото той пренесе в жертва на свободата най скъпите си чада.

Дамян Груев и Гоце Делчев стоят на границата на две епохи: пьрвата на робска примиримост, втората на величава борба. Те поставиха гранитните основи на тази борба. Но когато кръщаваха македонеца в революцията, тe може би не подозираха, че борбата ще стане велико откровение на неговата душа, че македонския дух ще намери стихията си в нея и ще се прояви, като неизчерпаем източник на морални ценности. До преди тех силата на македонския дух се беше запазила в потенциално състояние. Липсваха поводи за да се прояви всецело. В това отношение македонския дух приличаше на стихиен експлозив, който чака най- малката искра за да се възпламени. Искрата не закъсне да се появи в лицето на Дамян Груев и после на Гоце Делчев. Последва експлозията — Илинденското възстание, което минира устоите на Отоманската империя. Това беше достатъчно. Tе трасираха пътя на македонската борба, изведоха закони. Te, които требва да я управляват  със своята саможертва заклеха поколенията да ги следват. Tе работиха като принадлежащи само на народа, не признавайки своя воля, свои желания. За тех свободата беше самоцел; вън от нея те не искаха нищо, не искаха даже да живеят. Радостта им беше да изгорят в стихията на борбата. Tе работиха за свободата, но се отказаха от нейните облаги.

Ето защо, колкото времето ги отдалечава от нас, толко по-ярко се отчартават образите им в светлото сияние на апостоли. Македонския народ ще тачи паметта им докато съществува. И не напраздно той им е отредил едно от най-видните места в пзнтеона на македонските великани.

–