ВМРО – четничество или тероризъм?

Революционната дейност на вътрешната организация започна като терористична и завърши като такава. Първите терористи на Организацията бяха предвестници на революцията, която в процеса на своето развитие придоби значителни мащаби и отделните акции бяха изместени от организирани въоръжени нападения срещу противника провеждани от революционните чети на ВМРО. Колкото по-многобройни бяха четите, толкова по масова бе съпротивата. В този аспект четите се превърнаха в измерител за силата на Организацията. Опитите да се акцентира върху терористичната дейност като по-ефективен заместител на Четническия институт, до голяма степен са продиктувани от значителните загуби на жива сила и местна подкрепа претърпени от ВМРО през десетилетията на въоръжена борба. Само в периода 1903-1908г четите водят около 200 сражения, десет чети са напълно унищожени, 900 четника загиват. [1] Тежките последици от сраженията се стоварват върху местното население, което непосредствено изпитва на гърба си гоненията и последиците от тях. От тази посока идват и опитите за реформи. Както е видно от протоколите на Кюстендилският конгрес на ВМРО [2], техен изразител са и някои от идеолозите на Организацията. Поради влошаване на цялостната обстановка е Македония, те търсят ефекта от терористичните акции, вместо известните им вече обективни трудности съпътстващи четническото движение. Не случайно идеолога на ВМРО Христо Матов твърди, че „ без чети Организацията не може“ и изрично излага мотиви свързани с необходимостта от четничеството:

1. Щом има чети, има загуба на хора;
2. Четите събличат народа и са му непосилен товар;
3. Четите, особено големите, са причини за големите афери;
4. Издръжката на четите зад граница е свързана с големи разходи и се създава четнически пролетариат;
5. Поради мизерия някои четници избягват от България в Сърбия и стават оръдия на въоръжения курс на Сръбската пропаганда;
6. Като има чети, особено големи, не се създава милиция, понеже както населението, така и войводите са кадри на четите;
7. Мисли се, в града, да се действа повече с терористични групи, следователно от големи чети няма нужда;
8. В големите чети влизат неподбрани четници;
9. Щом няма нелегални сили  а\ аскер и потери не ще да има  б\ полза за учебно дело ще има  г\ населението от четите не ще се измъчва  д\ развива се самонадеяност у населението. 
10. Оръжието по време на афери ще пропада; Предатели и шпиони по ще виреят;
11. Ако положим, че всяко село с милиция/бeз чета / ще е добре, на всички села от околията /респективно – участъка / -кой ще заповядва, кой ще ги води ?!
12. Най-добър да е нелегалния, ако е само един, а не 2-3-ма или 5-6 души, на разни места в околията, не ще има авторитет и сила пред милицията;
13. Щом има нелегални /четници/ поддържа се отворен въпроса – каузата печели;
14. Нелегалните сили ще бъдат ядро за нелегалните във време на въстанически действия;
15. Терористическите групи, след акция, ще намират по-добре прибежище вън, ако има чета;
16. И ако нема чета забегналите от афери ще стоят щели-нещели известно време вътре, а това по неволя ще образува чета;

Пред вид тия и други мотиви за и против четите, трябва да приемем, че без чети Организацията не може; ето защо сега остава да видим кои чети да предпочетем големи или малки. Да съпоставим ползата и вредата от едните и другите.

При малките чети по- добре става:

1. Агитация 2. Организиране 3. Движи се по-свободно и прикрива по-лесно   4. Може да създаде и води милиция   5. И е по обикната от населението    6. Не е товар на населението

При големите чети не може да става:

1. Агитация 2. Организация 3. Движи се и прикрива много мъчно   4. Не може да създава и види милиция   5.  Не е обикната от населението   6. Товар е за издръжка на населението.

Въз основа на това комисията реши да нема големи чети. Всяка околия да бъде разделена на 2-3 и повече участъка според големината. Всеки участък да има инструктори, по 2-3 нелегални сили, които да гледат предимно боевата работа. Те ще бъдат подчинени на околийския войвода, който ще гледа и административната работа. А в околиите дето има борба със сърби и гърци ще има постоянна чета от 6-8 души, която заедно с милицията само ще се бие с тях. [3]

Тази дилема – четничество или тероризъм – ще остане нерешена и през следващите двадесет години. Темата ще е още актуална и на следващия редовен общ конгрес проведен от същото крило на Организацията през 1925 година. Често лидери на ВМРО ще търсят обяснение за липса на постоянно въоръжено присъствие в Македония с наличието на обективни трудности. Каквито и мотиви да се изтъкват в тази връзка, безспорно е, че именно присъствието на четите в Македония придава революционния характер на Организацията. Те са измерителя на нейния авторитет и барометър за истинското и моментно състояние. Ефекта на динамита не може да замени този от присъствието на четите сред населението и не би могъл да бъде еквивалент на въоръжената сила. До 1928г, когато настъпва разцеплението на ВМРО, четническото движение, е по-голям или малък мащаб, е неотменим метод на революционната борба. Същевременно и атентатите винаги са присъствали в агресивната политика на Организацията. В повечето случаи, те са били крайно средство, а не основния метод на борба. В простичката логика на Петър Ацев – “ Вънкашння свят като го боли ще се интересува, не го ли боли не се интересува. Няма хуманен свят по земята. “ – прозира начина, по който се е разглеждал този изключително сложен въпрос. В такъв аспект, задължително трябва да се отбележи, че мотива да се причини такава „болка” и се привлече вниманието на Европа, е изчерпването на всички възможни средства в борбата за човешки свободи. Независимо, че темата за тероризма заема централно място на последният общ конгрес на ВМРО, ръководителите на движението са категорични: „ Запазването на четничествто – апостолат“. [4] След като И. Михайлов отстрани старите изпитани дейци в Организацията, той възприе тероризма като единствена форма за изява. Отсъствието на чети в македонска територия доведе до маргинализиране на вътрешната организацията, защото спорадичните атентати не можеха да заменят четите, които даваха нагледен пример как и с какви методи се защитава свободата на Македония.

[1] Петров, Т. Въоръжената борба на ВМОРО в Македония и Одринско / 1904-1912/. С., 1991, с.29; Промени в четническия институт на ВМОРО /1904-1908г./. Военноисторически сборник, 1989,кн.1,с.85

[2] Пърличев К. Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908. С., 2011, с. 59-68

[3] Пак там с. 62-63

[4] Пърличев, К. VI конгрес на ВМРО 1925 г. С., 2005, с. 227