По повод на фактът: „ че в главата на един младеж с шестокласно образование е могла да се зароди мисълта да посегне на държавний глава”, министър-председателя Данев, в писмото до княза, прави критика на „ отрицателните явления в нашия обществен живот”. За всички негативи в обществено-политическия живот на Княжеството са обвинени „ македонските движения“.

Писмото е достоверен показател за разбиранията на министър-председателя и същността на високопоставената информацията, която е достига до двореца в навечерието на Илинденското въстание.  За Данев всички негативи идват от Македония. Според него Македонски въпрос е цяла язва за България и тя е длъжна, от точка зрение на собственото си съхранение, да изнамери  средства за благополучното му разрешение…. Тук следва многозначително многоточие доста показателно за намерението на министър-председателя как македонската язвата да бъде изрязана. Видно е, че Данев е добре осведомен за реалностите в Македония.  Правителството е на ясно, че:  угнетените не искат да се съобразяват с „висши държавнически съображения“; цвета на македонската интелигенция или гние по затворите или е постъпил в четите;  през пролетта неминуемо предстои възстание, но не е в състояние да контролира процесите в Македония.

Решението, което министър-председателя предлага на княза е : не Княжеството, а Русия „ да вземе в ръцете си съдбата на отчаяното  македонско население”.  Въпреки, че писмото е абсолютно доказателство за отношението на княжеското правителство към съдбата на българите в Македония, които министър-председателя сам нарича македонско население, по-късно, Данев няма да се посвени да излъже в Народното събрание, че не е знаел за подготвяното възстание.