Д-р Христо Татарчев за първото име, устав и цел на революционната организация.
Защо апостолите се отказват от присъединението на Македония към България
Автор: К.Г.П.
Д-р Христо Татарчев за първото име, устав и цел на революционната организация. Защо апостолите се отказват от присъединението на Македония към България.
ИМЕ . Д-р Татарчев, първия председател на революционната организация, е точен и ясен относно нейното първо име и устав. Още в края на 1893 г., апостолите са възприели създадения от тях комитет да се нарича Централен Македоно-Одрински Комитет, а ръководената от комитета организация – Македонска Революционна Организация.
УСТАВ И ПРАВИЛНИК. В края на 1903 г. на Петър Попарсов е възложена задачата за изработването на първия устав. След срещата в Ресен август 1894 г. Иван Хаджиниколов изработва правилник за ръководството на местните революционни комитети, който е приет от ЦМОРК. След конгреса 1896 на Г. Петров и Г. Делчев е възложена задачата да съставят нов устав и правилник.
АВТОНОМИЯТА, КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕЛ НА МРО, е възприета още от първите срещи на апостолите в края на 1903 г. и е потвърдена на всички следващи срещи и конгреси.
ЗАЩО АПОСТОЛИТЕ СЕ ОТКАЗВАТ ОТ ПРИСЪЕДИНЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ. Татарчев: „ Мъчнотията обаче се състоеше в синтезата на идеализма и реалността. Нашето вътрешно чувство и мисъл се движеха повече около общобългарския идеал — присъединението на Македония към България, но трябваше да турим воденичен камък на тая през толкова много години култивирана мечта в македонския народ и свободния български народ и да вършим реална политика.“ /Х.Т. Спомени, док, мат с.45/ ; „ Възприет един път автономния принцип, налагаше ни се да бъдем последователни и в по-нататъшните решения и да избягваме всичко онова, което възбуждаше съмнение на тесногръд национализъм в инородните народи. По тая причина изоставихме думата „ българска“ от Революционната организация; така също и оная от Централния комитет.“ / Х.Т. Спомени, док, мат с. 46/ ; „ Въз основа на гореспоменатите разисквания реши се да стане и изменение на устава, като се допусне, щото всеки македонец и одринец и без разлика на народност и вяра да може да бъде член на организацията, но който не е компрометиран в нищо и може да бъде полезен за делото“ / Х.Т. Спомени, док, мат с. 57 / [1]
Synergie A.M.
Защо апостолите се отказват от присъединението на Македония към България
Автор: К.Г.П.
Д-р Христо Татарчев за първото име, устав и цел на революционната организация. Защо апостолите се отказват от присъединението на Македония към България.
ИМЕ . Д-р Татарчев, първия председател на революционната организация, е точен и ясен относно нейното първо име и устав. Още в края на 1893 г., апостолите са възприели създадения от тях комитет да се нарича Централен Македоно-Одрински Комитет, а ръководената от комитета организация – Македонска Революционна Организация.
УСТАВ И ПРАВИЛНИК. В края на 1903 г. на Петър Попарсов е възложена задачата за изработването на първия устав. След срещата в Ресен август 1894 г. Иван Хаджиниколов изработва правилник за ръководството на местните революционни комитети, който е приет от ЦМОРК. След конгреса 1896 на Г. Петров и Г. Делчев е възложена задачата да съставят нов устав и правилник.
АВТОНОМИЯТА, КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕЛ НА МРО, е възприета още от първите срещи на апостолите в края на 1903 г. и е потвърдена на всички следващи срещи и конгреси.
ЗАЩО АПОСТОЛИТЕ СЕ ОТКАЗВАТ ОТ ПРИСЪЕДИНЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ. Татарчев: „ Мъчнотията обаче се състоеше в синтезата на идеализма и реалността. Нашето вътрешно чувство и мисъл се движеха повече около общобългарския идеал — присъединението на Македония към България, но трябваше да турим воденичен камък на тая през толкова много години култивирана мечта в македонския народ и свободния български народ и да вършим реална политика.“ /Х.Т. Спомени, док, мат с.45/ ; „ Възприет един път автономния принцип, налагаше ни се да бъдем последователни и в по-нататъшните решения и да избягваме всичко онова, което възбуждаше съмнение на тесногръд национализъм в инородните народи. По тая причина изоставихме думата „ българска“ от Революционната организация; така също и оная от Централния комитет.“ / Х.Т. Спомени, док, мат с. 46/ ; „ Въз основа на гореспоменатите разисквания реши се да стане и изменение на устава, като се допусне, щото всеки македонец и одринец и без разлика на народност и вяра да може да бъде член на организацията, но който не е компрометиран в нищо и може да бъде полезен за делото“ / Х.Т. Спомени, док, мат с. 57 / [1]
За отношението на д-р Христо Татарчев по въпроса за автономията на Македония и присъединението и към България – https://parlichev.com/bg/vmro/d-r-hristo-tatarchev-i-avtonomna-makedoniya/
[1] Милетич, Л. Първия централен комитет на ВМРО. С., 1928, с. 103-105; Д-р Христо Татарчев. Спомени, документи, материали. С., 1989, с. 44-46