Македонското освободително дѣло на българска почва, 1902 г. Пише Гьорчо Петровъ
мечти и реалности
Автор: К.Г.П.
Македонското освободително дѣлонабългарскапочва, 1902 г. Пише Гьорчо Петровъ. Право, Бр. 20 в 21 (28 и 29), стр. 5-8
МЕЧТИ: „Рѫкоплѣсканиятанарѣчитѣсеисттргвахаотъсърдцеидушанапубликата, кактоизъредоветѣна македонската емиграция, така и отъ мѣсгнитѣхора. Пламеннитѣстатииповѣстницитѣисписаниятанесечетѣха, асе, просто, гълтаха. Иможешелидабѫдедругояче? Налисеописвашесъхубавикраски, съустаипероисеосѫждашееднополитическоположение, което толкозъ дълбоко е ранявало сърдцето и душата на еднитѣ, араняваиднесьнадругитѣ? Налисеосѫждатурчина, толкозъумразенънавсичкини? Дасетуриточкананароднитѣстраданияидасемахнетурчинаотъземятани—ималипо–сладкимечтиотътѣхъ? Българското знаме да се развѣванадъКлиментовияпрѣстолъ, наКрали–МарковитѣкулиинадъСкопскатаСамуиловакрѣпость, а, главно, надъСолунскатамитницаиСолунскотопристанище; българскияговоръдасеслушаотъЧернотоморедоАдриатическото, българското име да стане страшно — отъ тази илюзия има ли друга, която да бѫдепо–приятнаиповечедаудовлетворяваедноврѣменноистинскитѣ, прѣдрасъдъчнитѣишпекулативнитѣидеалииинстиктинабългарина? Тазиилюзияебивалаобикновенататеманавсичкипламеннирѣчи и статии на македонскитѣдѣйци . . . . .“
РЕАЛНОСТИ:„ Македонскитѣдружества, македонскитѣкомитетии, изобщо, македонскотодѣловъБългария, посвоятакрайнацѣль, ечистореволюционноинесъобразносъдържавническитѣначаланауправницитѣвъБългария. Послѣднята, катодържана, увързанасъмеждународнизадължения, плюсъподчиненанаТурция, секомпрометирвапрѣдъсвѣтасъМакед. комитети, аможеипакостидасинавлѣчесътѣхъ. Най–сетнѣ, освободителнотодѣловъ революционната му форма е и противъ убѣждениятаимъкатобългариибратянароба. При 200-хиляднатаармия, вътѣхнитѣочинезаслужватъвниманиенѣкаквимакедонскиборци; приналичностьтанаеднобългарскоправителство, опрѣновърху 200,000 щикаиеднадържавна политика — излишни сѫ, споредътѣхъ, всѣкаквикомитети, дружестваиорганизации. Понеполитиканитѣпостояннониисказватьиразвиватътовагледище.“
мечти и реалности
Автор: К.Г.П.
Македонското освободително дѣло на българска почва, 1902 г. Пише Гьорчо Петровъ. Право, Бр. 20 в 21 (28 и 29), стр. 5-8
МЕЧТИ: „Рѫкоплѣсканията на рѣчитѣ се исттргваха отъ сърдце и душа на публиката, както изъ редоветѣ на македонската емиграция, така и отъ мѣсгнитѣ хора. Пламеннитѣ статии по вѣстницитѣ и списанията не се четѣха, а се, просто, гълтаха. И можеше ли да бѫде другояче? Нали се описваше съ хубави краски, съ уста и перо и се осѫждаше едно политическо положение, което толкозъ дълбоко е ранявало сърдцето и душата на еднитѣ, а ранява и днесь на другитѣ? Нали се осѫжда турчина, толкозъ умразенъ на всички ни? Да се тури точка на народнитѣ страдания и да се махне турчина отъ земята ни — има ли по–сладки мечти отъ тѣхъ? Българското знаме да се развѣва надъ Климентовия прѣстолъ, на Крали–Марковитѣ кули и надъ Скопската Самуилова крѣпость, а, главно, надъ Солунската митница и Солунското пристанище; българския говоръ да се слуша отъ Черното море до Адриатическото, българското име да стане страшно — отъ тази илюзия има ли друга, която да бѫде по–приятна и повече да удовлетворява едноврѣменно истинскитѣ, прѣдрасъдъчнитѣ и шпекулативнитѣ идеали и инстикти на българина? Тази илюзия е бивала обикновената тема на всички пламенни рѣчи и статии на македонскитѣ дѣйци . . . . .“
РЕАЛНОСТИ: „ Македонскитѣ дружества, македонскитѣ комитети и, изобщо, македонското дѣло въ България, по своята крайна цѣль, е чисто революционно и несъобразно съ държавническитѣ начала на управницитѣ въ България. Послѣднята, като държана, увързана съ международни задължения, плюсъ подчинена на Турция, се компрометирва прѣдъ свѣта съ Макед. комитети, а може и пакости да си навлѣче съ тѣхъ. Най–сетнѣ, освободителното дѣло въ революционната му форма е и противъ убѣжденията имъ като българи и братя на роба. При 200-хилядната армия, въ тѣхнитѣ очи незаслужватъ внимание нѣкакви македонски борци; при наличностьта на едно българско правителство, опрѣно върху 200,000 щика и една държавна политика — излишни сѫ, споредъ тѣхъ, всѣкакви комитети, дружества и организации. Поне политиканитѣ постоянно ни исказвать и развиватъ това гледище.“