Автор: К.Г.П.
Тежко, тежко на нас бездомни македонци–
На славните деди злочестите потомци,
Коварната Съдба преследва ни отвред,
Утеха нема веч за нази в тоя свет!
Прокудени без жал от грозните тирани
Дойдохме тука ний да кажем свойте рани,
Но вместо прием рад от брата си рожден
Гонения търпим жестоки секи ден!
Дойдохме ний с надежда тук да почерпим сили
За общата борба със нашите врази –
Ала, уви! жестоко сме се в туй мамили –
Отрова смесиха във нашите сълзи!
И тук освиркани, онеправдани горко,
Издебвани без срам на сека крачка зорко,
„И тука се тегла и тука мъки пак
И както у дома; шпион, издайник, враг!“
Тежко, тежко на нас; последното животно
Си има свой подслон — не скита се самотно,
А ний бездомници, унижени навред
Ще свършим свойте дни безславно в тоя свет!
София К
МАКЕДОНИЯ. МЕСЕЧНО ИЛЮСТРОВАНО ПОПУЛЯРНО СПИСАНИЕ.
СОФИЯ, 1903, с.20
Предишна публикация
Първи протокол на ВМРО след убийството на ген. ПротогеровСледваща публикация
На Гоце Делчев