П Р О Т О К О Л

На 9 Юлий 1928 г. в 11 часа пред пладне членът от Ц. К. Георги п. Христова, запасният член на ЦК Петър Шанданов, членовете на ЗП: Георги Баждаров, Кирил Пърличев и Наум Томалевски се събраха на заседание за разглеждане положението в организацията след убийството на члена от ЦК Ал. Протогеров. Баждаров съобщи за признанието на Ив. Михайлов, направено от Джумая, че той е заповядал да се убие Протогеров и за запрещението отправено до Националния Комитет, последният да взема участие в погребението на Протогерова, като заплашвал, че ако емиграцията: не се подчини , той ще смета, че тя е взела страна. Признанието, че той е заповядал  убийството Михайлов е направила и пред Ангел Узунова в Джумая задето Протогеров го е мразел, образувал против него фронт, работил щото Михайлов  да не бъде ва бъдещия ЦК и защото продължавал да се занимава с организационни работи и след като е заявил, че си дава оставката от ВМРО.

Изтъкна се, че на местото на убития требва да дойде първия запасен член. От решението на този въпрос ще зависи какво да се прави по-нататък. Има два пътя: тоя на капитулацията и тоя на борбата за запазване на Организацията. Требва да ое реши да се остави ли Организацията в ръцете иа Ив. Михайлова, след като уби овоя другар или не. Баждаров заяви, че той е решил, че не може да е в служебни и обществени отношения с него. Михайлов не може да бъде член на ЦК. Борбата може да ни се наложи от безаконието в Организацията. Тя може да бъде дълга или кратка, съ жертви , победоносна или не.  Требва да преценим всичко.

Запасният член от Ц.K. Шанданов заяви, че въпроса за победа или поражение не може да се поставя на един революционер. Ние бехме пред една жажда за диктатура от страна на  Михайлов. Той извърши престъплението. Мислих много дали да го заместа или не.  Не съм имал желание дъ бъда в ЦК – това съм го заявявал много пъти. Ако Гюрков не беше на страната на убийците аз предпочитах той да дойде, макар, че е след мен в листата на избраните за запасни членове. Нема да избегам от дълга си и не ме интересува дали ще умра. Дезерторството от дълга е морално прострелване.  Имаме работа с морално, психически болни хора. Излъгах се много в некогашната ми вера, че Михайлов не е годен за такива страшни лудории. Приемам и нема да се отклона от дълга си.

Пандев заяви: дезертираме или не, той Михайлов ще върви по пътя на престъплението. Ще му се отвори ли от нас път към престъпленията и ще му се даде ли възможност да погребе Организацията? Не бива на никаква цена.

По въпроса за излизане комунике реши се да излезе Организацията с такова по-скоро за да не се даде възможност да се шири престъпната агитация и заблудите по убийството. Комуникето да се издаде от Задграничното Представителство. Прие се следния текст на комуникето: ……..

Реши се да се отстрани пунктовия началник  Дрангов за неизпълнение служебните обязаности и неподчинение.  Да се уволни и пунктовия началник П.  Герасимов. На техни места се назначават: за пунктов началник К. Лачев, а негов помощник Б. Тиков.

Реши се да се напомни на касиер-домакина Гочев да испълнява навреме своите обязаности / крие се няколко дена/ и ако това не стори да се отстрани от длъжност.

Реши се да се вземе препис от протокола на ЦК и ЗП, в който има решение, че пари могат да се отпускат само с два подписа, най-малко тия на ЦК или ЗП. Тоя препис да се посочи на хранителите на организационни суми и на касиер-домакина.

Присъствували: Г. п. Христов – чл. от ЦК; П. Шанданов-зап. Член на ЦК; Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски – задгранични представители