защо точно Пере Тошев притежаваше повече съвест от останалите
Автор: К.Г.П.
Защо точно Пере Тошев притежаваше повече съвест от останалите?
В деня на убийството на Г. Делчев 4 май 1903 , девет години по-късно, бе убит и Петър (Пере) Наумов Тошев/ роден 1865 г. в Прилеп, Македония. Убит на 4 май 1912 г. с Дреново, Македония/. За да се докоснем до личността Пере Тошев трябва безпристрастно да се проследи сложният му житейски път. Това се оказа трудно постижима цел, дори за неговите съвременници. Те не ни разкриха причините, поради които кавалерът на ордена „ За храброст”, получен за участието в тежък ръкопашен бой проведен в един от сублимните моменти на Българо-сръбската война, учителя и революционер Пере Тошев бе уволнен от Българската Екзархия и остана без препитание. Освен това не са разкрити истинските причини принудили един от апостолите на Вътрешната организация, наречен „ съвестта на Македония“, да напусне революционния център Солун, за да се прибере в къщи. За съжаление, А. Страшимиров, сравнил Пере със съвестта на Македония, както и съвременниците на Тошев, не оставиха за поколенията едно по-точно съдържание на определението за македонска съвест. Така ще остане недоизяснен въпроса, защо точно Пере Тошев притежаваше повече съвест от останалите, та именно той да бъде даван като пример за такава. След като близките до революционера не акцентираха върху онези качества, с които той е превъзхождал своите другари, за нас това е непосилно. Ще остане скрита връзката между характера на Пере, заклеймяван от всички негови съвременници и реакциите му в случай на накърняване на вроденото му чувство за правда. В това отношение той напомня Григор Пърличев, за чийто характер се говори същото, но никой до сега не е посмял да оспори неговото, също така вродено, чувство за справедливост. Може би точно тези естествени реакции са признаците на будна съвест, присъща само за избраните. Не случайно Христо Силянов определя Пере Тошев като „неповторим оригинал всред революционните първенци.” Той не понасял„ тънки похвати у пресметливия Гьорче” и „ изкусните маневрирания, чрез които Груев съумяваше в края на краищата да прокарва своите мнения.”
Със сигурност можем да кажем, че над всичко Пере поставяше своята съвест, факт засвидетелстван и от неговите съвременници, която не му позволяваше да наруши своето чувство за справедливост. Ако Пере Тошев е имал противоречия със своите другари, засягащи организационни и стратегически въпроси, то всички те бяха единни в общата цел – запазване неделимостта на Македония. Политическата автономията беше официалната цел на Вътрешната организация, но дали Пере Тошев е гледал на автономията като форма на политическа самостоятелност? Той не ни е оставил писмен отговор на този въпрос, но неговите дела и характер са в полза на твърдението, че този който се е изправил срещу установените правила за централизация в управлението на Организацията, не би оставил своите сънародници да бъдат управлявани от двореца и политическите партии в Княжеството, особено след като е бил свидетел на тяхното бездействие пред горящите илинденски клади.
Synergie A.M.
защо точно Пере Тошев притежаваше повече съвест от останалите
Автор: К.Г.П.
Защо точно Пере Тошев притежаваше повече съвест от останалите?
В деня на убийството на Г. Делчев 4 май 1903 , девет години по-късно, бе убит и Петър (Пере) Наумов Тошев/ роден 1865 г. в Прилеп, Македония. Убит на 4 май 1912 г. с Дреново, Македония/. За да се докоснем до личността Пере Тошев трябва безпристрастно да се проследи сложният му житейски път. Това се оказа трудно постижима цел, дори за неговите съвременници. Те не ни разкриха причините, поради които кавалерът на ордена „ За храброст”, получен за участието в тежък ръкопашен бой проведен в един от сублимните моменти на Българо-сръбската война, учителя и революционер Пере Тошев бе уволнен от Българската Екзархия и остана без препитание. Освен това не са разкрити истинските причини принудили един от апостолите на Вътрешната организация, наречен „ съвестта на Македония“, да напусне революционния център Солун, за да се прибере в къщи. За съжаление, А. Страшимиров, сравнил Пере със съвестта на Македония, както и съвременниците на Тошев, не оставиха за поколенията едно по-точно съдържание на определението за македонска съвест. Така ще остане недоизяснен въпроса, защо точно Пере Тошев притежаваше повече съвест от останалите, та именно той да бъде даван като пример за такава. След като близките до революционера не акцентираха върху онези качества, с които той е превъзхождал своите другари, за нас това е непосилно. Ще остане скрита връзката между характера на Пере, заклеймяван от всички негови съвременници и реакциите му в случай на накърняване на вроденото му чувство за правда. В това отношение той напомня Григор Пърличев, за чийто характер се говори същото, но никой до сега не е посмял да оспори неговото, също така вродено, чувство за справедливост. Може би точно тези естествени реакции са признаците на будна съвест, присъща само за избраните. Не случайно Христо Силянов определя Пере Тошев като „неповторим оригинал всред революционните първенци.” Той не понасял„ тънки похвати у пресметливия Гьорче” и „ изкусните маневрирания, чрез които Груев съумяваше в края на краищата да прокарва своите мнения.”
Със сигурност можем да кажем, че над всичко Пере поставяше своята съвест, факт засвидетелстван и от неговите съвременници, която не му позволяваше да наруши своето чувство за справедливост. Ако Пере Тошев е имал противоречия със своите другари, засягащи организационни и стратегически въпроси, то всички те бяха единни в общата цел – запазване неделимостта на Македония. Политическата автономията беше официалната цел на Вътрешната организация, но дали Пере Тошев е гледал на автономията като форма на политическа самостоятелност? Той не ни е оставил писмен отговор на този въпрос, но неговите дела и характер са в полза на твърдението, че този който се е изправил срещу установените правила за централизация в управлението на Организацията, не би оставил своите сънародници да бъдат управлявани от двореца и политическите партии в Княжеството, особено след като е бил свидетел на тяхното бездействие пред горящите илинденски клади.