ВМОРО търси подкрепата от Новия свят
Автор: Кирил Пърличев-правнук
ВМОРО и „Македонския комитет на Ню-Йорк“ – 1904г.
Революционният опит на Вътрешната организация и последствията от Джумайското и Илинденското въстание са обективни фактори определящи визията на революционерите относно бъдещите перспективи на Организацията. Те вече са осъзнали, че са сами в революцията и въоръжените конфликти не пораждат съчувствие. Дори управниците на Княжество България са предпочели васалната зависимост от султана пред възможността да окажат съдействие на войводите. Ако революционния метод на Вътрешната организация не среща одобрението на европейските държави то преследваната от нея политическа цел – Автономна Македония не е чужда световната дипломация. Горящият огън от Илинденските клади обръща внимание на световната общност върху непосилните условия за живот, които Османската империя налагат на християните. През лятото на 1903 г възпитаници на Оксфорд, Кеймбридж Итън и Ръгби основаха в Лондон Балкански комитет [1] под председателството на лорд Джеймс Брайс. Сред членовете му личаха имена на авторитетни политици, общественици, за които съдбата на балканските народи не бе безразлична. Този интерес към Империята засягаше най-вече българите от Македония. Революционната организация като техен избраник, чрез Задграничното представителство, се опитва да привлече вниманието на всички потенциални съмишленици. Освен към новосъздадения на Острова комитет [2] погледа на представителството се насочва и към неограничените възможности на Новия свят. Родовите връзки на Кирил Пърличев с Марко Калудов, съпруг на Каролина Пърличева, пренасят идеята на ВМОРО за Автономна Македония далеч зад океана. Калудов [3] е един от основателите на първото македоно-одринско дружество в САЩ създадено в Норд Адамс, Нова Англия. [4] Заедно със Спас Шумков са редактори на първия вестник на македонската емиграция в САЩ. Вестник Борба [5] се бори за автономията на Македония и Одринско и през 1902 година и в деветия брой от 1 юни в статия „ Нашият девиз“ представя редакционния комитет като „ скромни ратници за реализирането на автономна Македония“.
От кореспонденция запазена в архива на Кирил Пърличев е видно, че още от 1896 година той е в тясна връзка и със Спас Шумков, [6] втория редактор на вестника. Личните връзки с Пърличев допринасят за изграждане идеологическите позиции на двама от най-видните представители на емиграцията произлизаща от Македония. [7] Несъмнено популяризирането на политическата цел на Вътрешната организация – Автономна Македония в пределите на САЩ и Канада е дело предоставено в ръцете на интелектуалци притежаващи необходимият потенциал и обществен престиж. [8]
След потушаване на Илинденското въстание Задграничното представителство на ВМОРО обръща специално внимание върху потенциалната възможност за материална и политическа подкрепа от страна на Съединените американски щати. През декември 1903г. задграничните представители на ВМОРО Кирил Пърличев и Христо Матов организират представителство на Организацията в Ню Йорк. За целта са дадени необходимите инструкции на разложкия войвода Иван (Йонко) Радулов. [9] Към делото е привлечен и банскалията Константин Стефанов, още една изключителна личност свързана с организираното движение на македонските българи в Съединените щати. [10] Двамата, като представители на Вътрешната организация, са натоварени със задачата да спечелят съчувствието на американската общественост към каузата и да организират събиране на средства за Организацията.[11]
На 23 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс съобщава, че революционния комитет е изпратил свой представител за да организира „Македонска хунта“ [12] в града. [13] След като отбелязва пристигането на „специалния агент“ на революционния комитет Иван Радулов в Ню Йорк вестника пояснява, че вечерта на 23 март той ще разкаже за плановете на комитета пред симпатизанти в Презвитерианската църква в Ист Ориндж, като се очакват и други оратори. Намеренията на българите от Македония са да се съберат пари за покупка на оръжие за борба с турците и на второ място за подпомагане на бежанците от Македония. Иван Радулов разказва, че от 1 500 македонци в САЩ около едно трета са пристигнали през последните месеци, но въпреки малкият им брой е уверен, че чрез сказки и апели ще могат да съберат средства за екипиране на 50 000 патриоти. Според него оръжията вероятно ще се закупят от Великобритания и ще се транспортират до Македония през България. [14] Пет дни по-късно в броя от 28 март 1904 г. вестник Ню Йорк Таймс съобщава на 3 страница за учредяването предишния ден на „Македонската хунта“. [15] В статията се казва, че председателят Константин Стефанов е получил писмо от сенатор Хоар, в което се казва, че македонската петиция е подадена в сената на САЩ.
Всъщност официалното име на така наречената Македонска Хунта е „ Македонски комитет на Ню Йорк“, който е учреден на 27 Март 1904 г.; седалище 239 East Eighteenth street, Ню Йорк; председател Константин Стефанов, касиер войводата от ВМОРО Иван Радулов, секретар журналиста Албърт Сониксен. В изпълнителния комитет влизат Георги Терзиев, Иван Голдрейп, д-р Георги Чакалов и Уолтър Еванс. [16]
На 28 Март 1904 г. ню-йоркският вестник „ The Sun“ публикува следната статия:
ЗОВ ОТ МАКЕДОНЦИТЕ. КОМИТЕТ В НЮ ЙОРК ПОМОЛИ ЗА ПОМОЩ ОТ АМЕРИКА.
Македонският клуб, който се събра в пансиона на улица East Eighteenth 23, организира снощи Македонския комитет в Ню-Йорк. В изявление, адресирано „ до американския народ“ комитетът изпълнява целта си, както следва: Нашата мисия към тази страна е да изложим пред американски народ истинските причини за сегашното плачевно състояние на Македония и да поискаме неговата морална и материална подкрепа в нашата борба за съществуване. Ние не сме тук за да защитаваме политическите интереси на амбициозни държавници. Македония е страдала достатъчно от интригите на различни пропаганди, подстрекавани от егоистичните интереси на чуждестранни сили, тя единствено представлява интересите на македонците, които се борят за свещена неприкосновеност на своите домове.
Години наред нашите молитви и призиви са се проваляли, а в някои случаи са служили само за да разгневят потисниците. Не остана никаква надежда, освен в прибягването до оръжие за самозащита. Всеки боец в Македония е човек, който е възмутен и отчаян от извършените насилия върху член на семейството му или от изгаряне на родната му стряха. Можем дълго да търпим алчността на бирниците, корупцията на държавните служители и дори съучастие на правителството, но когато домовете ни, нашите църкви са превърнати в казарми на бруталната и неконтролируема турска войника, ние сме подтикнати към отчаяние и предпочитаме ужасен край вместо ужаси без край.
Нашата кауза е преди всичко да опазим нашият дом. Ние ще продължим да се борим за това; в усилията си да защитим нашите майки и сестри , ние молим за подкрепа на целия цивилизован свят и уверено вярваме, че имаме право на симпатиите на тази велика република, защото както е казал унгарския патриот Лайош Кошут – съдбата на човечеството е една.
Македонски комитет – Ню Йорк; За председател на комитета беше избран възпитаника на университета Йейл Константин Стафанов. Другият член Радулов, който взе участие миналата есен в македонските борби – касиер и Алберт Сониксен- секретар. [17]
Македонския комитет на Ню Йорк е изразил кратко и ясно своята цел: „ Нашата кауза е преди всичко да опазим нашият дом.“ В политически аспект това означава прилагане на чл. 23 от Берлинският договор от 1878 г. Положени са много усилия за да се постигне поставената цел. Чрез сенатор Хоър исканията на комитета са внесени в Сената на Съединените Щати. Събрани са десетки хиляди долари вложени за оборудването на болници и прехраната на бежанците, чиито домове са изгорени от турците. Журналиста Албърт Сониксен полага всички усилия да пропагандира каузата на Вътрешната организация. В края на 1904 той се връща в Македония и се запознава с ръководителите на революционното движение. Заедно с тях от февруари до ноември 1906 година той обикаля македонските планини, като същевременно информира американски и английски вестници за ситуацията в МЪкедония.
За съжаление отслабването на Вътрешната организация резултат от неуспеха на Илинденското въстание и задълбочилите се противоречия в нейните редове оказват пагубно влияние и върху емиграцията в Новия свят. Дейността на Македонския комитет на Ню Йорк продължава по-малко от година и след завръщането на Иван Радулов [18] и Сониксен в Македония неговата активност е прекратена.
[1]За комитета виж издание на ГУ Архиви Балканският комитет в Лондон(1903-1946). С., 2003, 596 стр.
[2] Писмо на Христо Татарчев до Ноел Бъкстон, запазено в архива на Кирил Пърличев, свидетелства за установения контакт. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. С., 1999, с. 407-408
[3] https://parlichev.com/bg/personality/marko-kaludov/
[4] Митев, Трендафил. История на българския емигрантски патриотичен фронт в Америка / края на IX началото на ХХ век/. С., 2021, с.31
[5] Вестника излиза в Чикаго в периода януари-октомври 1902 г. / Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 97./
[6] Братята Спас и Станислав Шумков, родени в семейството на известният възрожденец Иван Шумков от кичевското село Цер, Македония са видни интелектуалци и общественици, основатели на първите дружества на българската емиграцията от Македония организирани върху територията на САЩ.
[7] Виж факсимиле
[8] Сред тях изпъкват имената на доктор Чакалов, възпитаника на Пенсилванския университет доктор по история Станислав Шумков, възпитаника на университетите на Йейл и Берлин д-р Константин Стефанов, Светозар Тонджоров – университета Ню Йорк, българския журналист в Ню Йорк – Станислав Тонджоров и т.н.
[9] Виж факсимилета от писмата на двамата до Радулов
[10] http://dedolazko.blogspot.com/2020/06/.
[11] Официално писмо на Хр. Татарчев до К. Стефанов от 28 май 1904 г. – https://bg.wikipedia.org/wiki2
[12] Ху́нта (на испански: junta) в превод от испански означава „събрание, комитет“. В Испания и испаноговорящите страни: различните органи на държавно управление, в това число и граждански. В конкретния случай вероятно се прави аналогия с действията на кубинския политик Томас Естрада Палма (ок. 9 юли 1835 – 4 ноември 1908), който по същото време лобира всред американското общество за подкрепа на политическата революция в Куба.
[13] Виж факсимиле
[14] http://dedolazko.blogspot.com/2020/.
[15] виж факсимиле
[16] в. Сън, 28 март 1904 г. ; Смит, Артър. Спомени от Македония. С., 1983, Предговор към българското издание.
[17] виж факсимиле
[18] виж факсимиле
Предишна публикация
К. Пърличев по случай 100 години от издаване на първата българска книгаСледваща публикация
К. Пърличев за първите стъпки на ВМОРО във Воденско – 1896 г.