Георги (Гоце) Николов Делчев, роден на 4 февруари 1872 г. в град Кукуш, Македония. Участник в Първи конгрес на Вътрешната Македонска Революционна Организация. Убит на 4 май 1903 г. край село Баница, Македония
От спомените на Иван Хаджиниколов става известно, че през 1892 година, заедно с Коста Шахов и Гоце Делчев са обсъждали теоретическите и практически възможността за създаване на революционна организация както и принципните основите върху които тя би могла да бъде изградена. [1] Твърдението на Хаджиниколов за предварителната среща е подкрепено и от Даме Груев, който описвайки първата си среща с Делчев, през ноември 1894 г., споделя: „ Делчев вече имаше идеи, подобни на нашите“.[2]
По решение на Солунския конгрес на Г. Делчев и Г. Петров е възложено и да изработят устава и правилника на Българските македоно – одрински революционни комитети, задължение което те изпълняват още през същата 1896 година. Там Гоце Делчев собственоръчно е посочил политическата цел на Организацията и начинът по който трябва да бъде постигната: „ Цел: Чл. 1. Целта на БМОРК е придобивание пълна политическа автономия на Македония и Одринско. Чл. 2. За постигание на тая цел, те са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печатът или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно възстание.“ [3]
В началото на 1902 година, с активното участие на Гоце Делчев, са извършени промени в устава и правилника на Организацията. Набелязаната през 1896 година политическа цел – пълна политическа автономия на Македония и Одринско, е запазена, но към нея трябва да се насочат не само българите а всички народности в Македония: „Чл. 1. Т.м.-о. р. организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност, за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области“.
Промяната се състои в допълнението, че „целта ще се постигне чрез премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание“. [4] Според Пею Яворов, причинна за изменението е националистическият шовинизъм и Гоце Делчев е неговият инициатор. [5]
Гоце Делчев поставя целите и независимостта на Вътрешната организация над фетишите на национализма, защото е осъзнавал, че тя е онази движеща сила, която създава и култивира революционният дух всред местното население, без който свободата е немислима. Революционерът Делчев е убеден, че свободата не може да се постигне без революция: „ Освобождението на Македония лежи в вътрешното въстание. Който мисли другояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите . Но кои са те, които ще се вдигнат сега на въстание? Г-н Чакъров ли? Ако въстанието може да се повдигне с 1—40 души, то Македония отдавна щеше да бъде свободна държавица“.[6] Силата на това убеждение е помогнало на Делчев да носи тежкият кръст на революционната проповед до последният си земен миг. Апостолите са потърсили упование в собствените си сили: „ … требва да се надеваме само на своите сили и да се опълчим против всеко външно влияние и пр.“, [7]след като всеки един от тях е осъзнавал, че васалната политика на Княжеството не е в състояние да помогне на потиснатият народ за да се избави от ежедневните мъки. Бомбите в тайната работилница на село Сабляр, които Гоце саморъчно приготвя, са доказателството, че той вече е загубил вяра в „ официалните патриоти“, [8] както поета Яворов сполучливо е нарекъл сподвижниците на княжеската политика и се е устремил сам да руши Империята. За Делчев патриотизмът не е чувство патентовано от патриотите, а е дело подкрепено с постоянна жертвоготовност. [9] Несъгласието с васалната политика е основата върху която ескалира негативното отношение на Гоце Делчев и неговите съмишленици към управляващите в Княжеството [10] и техните емисари, постепенно прераснало в открит сблъсък известен в историческата литература като борбата между „вътрешни“ и „ външни“. [11] Стремежът да се опази независимостта на Организацията и да се прехвърли революционният дух на нейните апостоли всред населението е истинската причина революционерите да причислят княжеската политика към посочените в устава „шовинистически пропаганди“ и да потърсят съмишленици всред съгражданите си, които са наречени „македоно-одринското население“. Иначе, как бихме могли да обясним факта, че Делчев, сам определящ се като българин, е проявил инициатива да замени думата българин с мекедоно-одринец и българско население с македоно-одринско население. Живеейки именно всред споменатото населението, напълно запознат с реалностите, воеводата ясно е съзнавал, че църковната политика придружена с обещание за бъдещо присъединение не покриват представата роба за свобода. Целта -„пълна политическа автономия на Македония и Одринско“ , която Делчев и идеолозите на Организацията са поставили пред себе си, не би могла да бъде постигната ако не бъде възприета като обща за всички потиснати, наименувани в статутите на Организацията „македоно-одринското население“.
За Гоце Делчев категорично можем да твърдим , че е праволинеен проповедник на идеята за политическа автономия за Македония и Одринско и до смъртта си не отстъпва от своите разбирания.
[2] Милетич, Л. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. С., 1927, с.13
[3] Устав на бълг.[арските] македон[о]–Одр[ински] Револ[юционни ] Комитети. 1896, с.1
[4] „Чл. 1. Т.м.-о. р. организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност, за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области. – Чл. 2. За постигане на тая цел организацията се бори за премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание.“/ ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 1.; За подробности по изготвяне на устава и правилника на ТМОРО от 1902 г. виж Билярски Ц. Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г./
[5] „ Все пак революционерите не можеха да избягнат случайни сблъсквания с казаните пропаганди, вследствие на което се отиваше до големи крайности. И често борбата вземаше даже тъмен шовинистически цвят. Гоце – човек на твърде широки възгледи, дига ръка за предметния член в устава без какви да е резерви. Но туй не тряба да ни учудва, защото той беше и практически деятел в най-строга смисъл. По-късно, щом обстоятелствата се поизмениха, Гоце пръв настояваше да се измени и устава. Тогава революционната организация отбеляза, че за постигане гонимата цел тряба да бъдат сплотени всички потиснати народности в страната. И вече съзаклятник можеше да бъде и българинът, и гъркът, и всеки, който би бил кадърен да принесе някаква полза на освободителното дело.“ / Яворов, П. Гоце Делчев – Биография. Гоце в Щип, Банско. С., 1904г. /
[6] Сборник „Илинден” 1903—1926. В памет на голямото македонско въстание, книга пета. С., 1926, стр. 15-20
[7] Милетич, Л. Материали за историята на македонското освободително движение, книга IX, Спомени на Михаил Герджиков. С., 1928, с.31
[8] „И революционерите губеха вяра да се заработи някога в съгласие с «официалните» патриоти, като възложиха малка надежда на една тайна софийска групица, която впрочем не преживя много дълго.“ / Гоце Делчев – Биография от Пейо Яворов- С., 1904 /
[9] „Едно само знай, патриотизма не [е] патентован, делото се нуждае от помощи — това е олтар, поглъщающ жертвите на всички чисти приносители без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви; затова ти
като канал длъжен си да пропущаш всека една помощ.“ / Кьосев, Д. Гоце Делчев. Писма и други материали. С., 1967, с. 54-55/
[10] „Тежко е човеку да има работа с шарлатани, каквито са тукашните управници; горко и нам, че нуждата не е тласнала да търсим помощта им; но какво да се прави, „удавений за сламка се лови”. Зная го, че властта е символ на измамата, насилието, грабежът, но, казвам ти, нашата нужда е диктувала да се обърнем към такива политически хамелеони.“ ; „ Вестта в последното ти писмо, че са заканвали шайките на депутатите да те убиват, най-много обърна вниманието ми. Нима ще се потресат, ще се позамислят или ще се уплашат? Пресен пример ни дава позорното за народа убийство на Алеко. Това е то българско партизанство!“; „Писваш ми за телеграмите, пратени против началника; българските партизанства са такива, че човек отвращава се и от честните елементи, и от привържен[и]ци на правителството, и [от] самото правителство.“; „Кажи на Ангел да внимава, че либералите са такива само в лъжите. Нека се пренася по възможност най-скрито. Байо ти Радославов тук е обещал, а там е изпратил, види се, добрите разпореждания за конфиска. На добър им час — честита им ръка. Това е сефтето. Не консерваторска византийщина има тука, а, напротив, либерализма изиск[в]а от подръжателите си курвин
ската тактика, която, както се вижда, с голема вещина ще я приложат. Е, що да правиш, когато требва да се гледа д Не стигаше оня гром от Виничката афера, за да разклати делото, ами и тукашното (българското демек) правителство се е завзело да освободи турската власт от преследвания, като се нагърбва само да уничтожи туй, което не се уничтожава. Преследванията над нас са в най-силен разгар, ще видим ще ли се увенчае с успех. Горко ним!“ / Кьосев, Д. Гоце Делчев. Писма и други материали. С., 1967, с. 157, 159, 100-101/
[11] Думите на Делчев, засвидетелствани от Борис Сарафов, са красноречиво доказателство за решителността на революционера да не допуска външно вмешателство в делата на Организацията: „Нема да допуснем офицерин в организацията и в комитета. Ако бъде Цончев и вие заминете вътре, ще срещнете щиковете на организацията“
Милетич, Л. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. С., 1927, с.59-61
Synergie A.M.
автономия или присъединение
Автор: К.Г.П.
Георги (Гоце) Николов Делчев, роден на 4 февруари 1872 г. в град Кукуш, Македония. Участник в Първи конгрес на Вътрешната Македонска Революционна Организация. Убит на 4 май 1903 г. край село Баница, Македония
От спомените на Иван Хаджиниколов става известно, че през 1892 година, заедно с Коста Шахов и Гоце Делчев са обсъждали теоретическите и практически възможността за създаване на революционна организация както и принципните основите върху които тя би могла да бъде изградена. [1] Твърдението на Хаджиниколов за предварителната среща е подкрепено и от Даме Груев, който описвайки първата си среща с Делчев, през ноември 1894 г., споделя: „ Делчев вече имаше идеи, подобни на нашите“.[2]
По решение на Солунския конгрес на Г. Делчев и Г. Петров е възложено и да изработят устава и правилника на Българските македоно – одрински революционни комитети, задължение което те изпълняват още през същата 1896 година. Там Гоце Делчев собственоръчно е посочил политическата цел на Организацията и начинът по който трябва да бъде постигната: „ Цел: Чл. 1. Целта на БМОРК е придобивание пълна политическа автономия на Македония и Одринско. Чл. 2. За постигание на тая цел, те са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печатът или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно възстание.“ [3]
В началото на 1902 година, с активното участие на Гоце Делчев, са извършени промени в устава и правилника на Организацията. Набелязаната през 1896 година политическа цел – пълна политическа автономия на Македония и Одринско, е запазена, но към нея трябва да се насочат не само българите а всички народности в Македония: „Чл. 1. Т.м.-о. р. организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност, за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области“.
Промяната се състои в допълнението, че „целта ще се постигне чрез премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание“. [4] Според Пею Яворов, причинна за изменението е националистическият шовинизъм и Гоце Делчев е неговият инициатор. [5]
Гоце Делчев поставя целите и независимостта на Вътрешната организация над фетишите на национализма, защото е осъзнавал, че тя е онази движеща сила, която създава и култивира революционният дух всред местното население, без който свободата е немислима. Революционерът Делчев е убеден, че свободата не може да се постигне без революция: „ Освобождението на Македония лежи в вътрешното въстание. Който мисли другояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите . Но кои са те, които ще се вдигнат сега на въстание? Г-н Чакъров ли? Ако въстанието може да се повдигне с 1—40 души, то Македония отдавна щеше да бъде свободна държавица“. [6] Силата на това убеждение е помогнало на Делчев да носи тежкият кръст на революционната проповед до последният си земен миг. Апостолите са потърсили упование в собствените си сили: „ … требва да се надеваме само на своите сили и да се опълчим против всеко външно влияние и пр.“, [7] след като всеки един от тях е осъзнавал, че васалната политика на Княжеството не е в състояние да помогне на потиснатият народ за да се избави от ежедневните мъки. Бомбите в тайната работилница на село Сабляр, които Гоце саморъчно приготвя, са доказателството, че той вече е загубил вяра в „ официалните патриоти“, [8] както поета Яворов сполучливо е нарекъл сподвижниците на княжеската политика и се е устремил сам да руши Империята. За Делчев патриотизмът не е чувство патентовано от патриотите, а е дело подкрепено с постоянна жертвоготовност. [9] Несъгласието с васалната политика е основата върху която ескалира негативното отношение на Гоце Делчев и неговите съмишленици към управляващите в Княжеството [10] и техните емисари, постепенно прераснало в открит сблъсък известен в историческата литература като борбата между „вътрешни“ и „ външни“. [11] Стремежът да се опази независимостта на Организацията и да се прехвърли революционният дух на нейните апостоли всред населението е истинската причина революционерите да причислят княжеската политика към посочените в устава „шовинистически пропаганди“ и да потърсят съмишленици всред съгражданите си, които са наречени „македоно-одринското население“. Иначе, как бихме могли да обясним факта, че Делчев, сам определящ се като българин, е проявил инициатива да замени думата българин с мекедоно-одринец и българско население с македоно-одринско население. Живеейки именно всред споменатото населението, напълно запознат с реалностите, воеводата ясно е съзнавал, че църковната политика придружена с обещание за бъдещо присъединение не покриват представата роба за свобода. Целта -„пълна политическа автономия на Македония и Одринско“ , която Делчев и идеолозите на Организацията са поставили пред себе си, не би могла да бъде постигната ако не бъде възприета като обща за всички потиснати, наименувани в статутите на Организацията „македоно-одринското население“.
За Гоце Делчев категорично можем да твърдим , че е праволинеен проповедник на идеята за политическа автономия за Македония и Одринско и до смъртта си не отстъпва от своите разбирания.
[1] Ив. Хаджиниколов. Из „Спомените ми…пак там
[2] Милетич, Л. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. С., 1927, с.13
[3] Устав на бълг.[арските] македон[о]–Одр[ински] Револ[юционни ] Комитети. 1896, с.1
[4] „Чл. 1. Т.м.-о. р. организация има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност, за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области. – Чл. 2. За постигане на тая цел организацията се бори за премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание.“/ ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 1.; За подробности по изготвяне на устава и правилника на ТМОРО от 1902 г. виж Билярски Ц. Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г./
[5] „ Все пак революционерите не можеха да избягнат случайни сблъсквания с казаните пропаганди, вследствие на което се отиваше до големи крайности. И често борбата вземаше даже тъмен шовинистически цвят. Гоце – човек на твърде широки възгледи, дига ръка за предметния член в устава без какви да е резерви. Но туй не тряба да ни учудва, защото той беше и практически деятел в най-строга смисъл. По-късно, щом обстоятелствата се поизмениха, Гоце пръв настояваше да се измени и устава. Тогава революционната организация отбеляза, че за постигане гонимата цел тряба да бъдат сплотени всички потиснати народности в страната. И вече съзаклятник можеше да бъде и българинът, и гъркът, и всеки, който би бил кадърен да принесе някаква полза на освободителното дело.“ / Яворов, П. Гоце Делчев – Биография. Гоце в Щип, Банско. С., 1904г. /
[6] Сборник „Илинден” 1903—1926. В памет на голямото македонско въстание, книга пета. С., 1926, стр. 15-20
[7] Милетич, Л. Материали за историята на македонското освободително движение, книга IX, Спомени на Михаил Герджиков. С., 1928, с.31
[8] „И революционерите губеха вяра да се заработи някога в съгласие с «официалните» патриоти, като възложиха малка надежда на една тайна софийска групица, която впрочем не преживя много дълго.“ / Гоце Делчев – Биография от Пейо Яворов- С., 1904 /
[9] „Едно само знай, патриотизма не [е] патентован, делото се нуждае от помощи — това е олтар, поглъщающ жертвите на всички чисти приносители без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви; затова ти
като канал длъжен си да пропущаш всека една помощ.“ / Кьосев, Д. Гоце Делчев. Писма и други материали. С., 1967, с. 54-55/
[10] „Тежко е човеку да има работа с шарлатани, каквито са тукашните управници; горко и нам, че нуждата не е тласнала да търсим помощта им; но какво да се прави, „удавений за сламка се лови”. Зная го, че властта е символ на измамата, насилието, грабежът, но, казвам ти, нашата нужда е диктувала да се обърнем към такива политически хамелеони.“ ; „ Вестта в последното ти писмо, че са заканвали шайките на депутатите да те убиват, най-много обърна вниманието ми. Нима ще се потресат, ще се позамислят или ще се уплашат? Пресен пример ни дава позорното за народа убийство на Алеко. Това е то българско партизанство!“; „Писваш ми за телеграмите, пратени против началника; българските партизанства са такива, че човек отвращава се и от честните елементи, и от привържен[и]ци на правителството, и [от] самото правителство.“; „Кажи на Ангел да внимава, че либералите са такива само в лъжите. Нека се пренася по възможност най-скрито. Байо ти Радославов тук е обещал, а там е изпратил, види се, добрите разпореждания за конфиска. На добър им час — честита им ръка. Това е сефтето. Не консерваторска византийщина има тука, а, напротив, либерализма изиск[в]а от подръжателите си курвин
ската тактика, която, както се вижда, с голема вещина ще я приложат. Е, що да правиш, когато требва да се гледа д Не стигаше оня гром от Виничката афера, за да разклати делото, ами и тукашното (българското демек) правителство се е завзело да освободи турската власт от преследвания, като се нагърбва само да уничтожи туй, което не се уничтожава. Преследванията над нас са в най-силен разгар, ще видим ще ли се увенчае с успех. Горко ним!“ / Кьосев, Д. Гоце Делчев. Писма и други материали. С., 1967, с. 157, 159, 100-101/
[11] Думите на Делчев, засвидетелствани от Борис Сарафов, са красноречиво доказателство за решителността на революционера да не допуска външно вмешателство в делата на Организацията: „Нема да допуснем офицерин в организацията и в комитета. Ако бъде Цончев и вие заминете вътре, ще срещнете щиковете на организацията“
Милетич, Л. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. С., 1927, с.59-61