Охридчанина Евтим Спространов е една от онези изтъкнати личности с които всеки един народ и държава би трябвало да се гордее. Интелектуалец, революционер, общественик той с делата си изгради линия на поведение образец  за обществена активност и достойнство.  Българската историография обръща внимание на Спространов предимно с национал-пропагандна цел, както процедира спрямо всички македонски българи, без да се фокусира върху негови важни решения и дела разкриващи истинската същност на проблемите в Македония. Всред тях са отношенията на Евтим Спространов към българската политика в Македония, революционната и легална дейност на македонските българи, както и към конкретни политици, революционери и общественици, които в края на краищата са самата същност на Македонският въпрос. В настоящата публикация акцентираме погледа върху мнението на Спространов за политиката на Екзархия в Македония през 1905 година.  Кой друг, освен инспектора на българските училища в Солунския санджак, назначен именно от Екзархията през 1904 година, ще познава същността на екзархийската политика? Ето какво Спространов е написал саморъчно: „ … Не, Екзархията има една строго определена политика в управлението си: да подведе всичко под един общ знаменател – калугерщината и добре прокарва това и отстоява това с всички средства, и за туй е цъфнало всичко в тази нещастна страна…Нещастен народ ! ..“  През 1907 година Спространов издава брошурата „ Екзархията и църковно-училищното дело в Македония и Одринско“ , в която автора разкрива какво точно означава калугерщина и представя основания за своето негативно отношение към Екзархията / виж по-долу/.