Революционерите прогониха турските бейове от чифлиците в Македония
разрушиха символа на тяхната власт – бейската кула.
Автор: К.Г.П.
Антон Страшимиров. София, 1908, Одрински Глас
Страница 8 -ма
…Всичкит чифлици в Битолско, Солунско и Серско са от чисто феодален произход. Тѣ бѣха запазили до прѣди революцията въ 1903 год. своитѣ военни срѣдновѣковни цитадели („кули”): триетажна четвъртита сграда, долниятъ етажъ на която е безъ прозорци, а съ отверстия за стреляне, срѣдниятъ е казарма за четата на феодала, а горният, обикновено дъсченъ, съ прозорци на всички страни — е жилище на феодала и на харема му. „Субашиитѣ” (управителитѣ) на тѣзи чифлици сега сѫ обикновено гърци, евреи, ерменци. Тъй като феодалътъ живѣе далечъ, въ Цариградъ, а прикрѣпеното къмъ чифлика население е абсолютно занемарено отъ държавата, буквално изоставено въ рѫцетѣ на силния съ въорѫженитѣ си арнаути…
Страница 9-та
…Революциснната организация допринесе много къмъ разпадането на турскитѣ чифлици по течението на Вардаръ и Стума. Беговитѣ не намираха работници и сигурностъ да ги обработватъ, та почнаха да ги продаватъ. А тъй като самото население бѣше зашеметено отъ готвения общъ подемъ, съ който се вѣрваше — както бива винаги въ масовитѣ възстания — да се уреди всичко на единъ замахъ, то мѣстни купувачи нѣмаше…
Страниця 33 -та
…А твърдѣ благоприятна държавнишка платформа имаше въ Битолско веднага слѣдъ възстанието прѣзъ 1903 год. Появяването на европейската жандармерия разведри сгѫстената отъ кръвопролитията атмосфера, населението се подчини на властитѣ, то даже напълно прѣдаде орѫжието си и се устрѣми при новия редъ да задоволи своитѣ въжделения: опожаренитѣ села се възобновиха и работнитѣ рѫцѣ се пръснаха по печалба, за да откупятъ заграбенитѣ отъ турскитѣ бегове земи. Десятки хиляди вчерашни революционери, които бѣха опожарили всичкитѣ чифлици въ Битолско и бѣха изравнили съ земята кулитѣ имъ, се озоваха сега далечъ въ Америка, на работа. Отъ три години европейската поща въ Солунъ всѣки мѣсецъ внася въ Битолско срѣдньо 25 000 доларя, изпратени отъ българскитѣ работници въ Америка. Тия суми изплащатъ дълговетѣ на корумпираната турска аристокрация, която продава именията си за безцѣнъкъ на българитѣ. Процесътъ бѣ толкова трѣскъвъ, че смути турското население. Нѣколко партиди турски селени
Synergie A.M.
разрушиха символа на тяхната власт – бейската кула.
Автор: К.Г.П.
Антон Страшимиров. София, 1908, Одрински Глас
Страница 8 -ма
…Всичкит чифлици в Битолско, Солунско и Серско са от чисто феодален произход. Тѣ бѣха запазили до прѣди революцията въ 1903 год. своитѣ военни срѣдновѣковни цитадели („кули”): триетажна четвъртита сграда, долниятъ етажъ на която е безъ прозорци, а съ отверстия за стреляне, срѣдниятъ е казарма за четата на феодала, а горният, обикновено дъсченъ, съ прозорци на всички страни — е жилище на феодала и на харема му. „Субашиитѣ” (управителитѣ) на тѣзи чифлици сега сѫ обикновено гърци, евреи, ерменци. Тъй като феодалътъ живѣе далечъ, въ Цариградъ, а прикрѣпеното къмъ чифлика население е абсолютно занемарено отъ държавата, буквално изоставено въ рѫцетѣ на силния съ въорѫженитѣ си арнаути…
Страница 9-та
…Революциснната организация допринесе много къмъ разпадането на турскитѣ чифлици по течението на Вардаръ и Стума. Беговитѣ не намираха работници и сигурностъ да ги обработватъ, та почнаха да ги продаватъ. А тъй като самото население бѣше зашеметено отъ готвения общъ подемъ, съ който се вѣрваше — както бива винаги въ масовитѣ възстания — да се уреди всичко на единъ замахъ, то мѣстни купувачи нѣмаше…
Страниця 33 -та
…А твърдѣ благоприятна държавнишка платформа имаше въ Битолско веднага слѣдъ възстанието прѣзъ 1903 год. Появяването на европейската жандармерия разведри сгѫстената отъ кръвопролитията атмосфера, населението се подчини на властитѣ, то даже напълно прѣдаде орѫжието си и се устрѣми при новия редъ да задоволи своитѣ въжделения: опожаренитѣ села се възобновиха и работнитѣ рѫцѣ се пръснаха по печалба, за да откупятъ заграбенитѣ отъ турскитѣ бегове земи. Десятки хиляди вчерашни революционери, които бѣха опожарили всичкитѣ чифлици въ Битолско и бѣха изравнили съ земята кулитѣ имъ, се озоваха сега далечъ въ Америка, на работа. Отъ три години европейската поща въ Солунъ всѣки мѣсецъ внася въ Битолско срѣдньо 25 000 доларя, изпратени отъ българскитѣ работници въ Америка. Тия суми изплащатъ дълговетѣ на корумпираната турска аристокрация, която продава именията си за безцѣнъкъ на българитѣ. Процесътъ бѣ толкова трѣскъвъ, че смути турското население. Нѣколко партиди турски селени