В I860 г., пролетта, кралския конкурс в Атина за най-добри поетически творения, представил своята поема ,,Арматолос“  (Сердарът) и един млад поет, студента Ставридис. Комисията ог жури решила единодушно, щото наградата — лавров венец неизвестен до тогаз човек в гръцката столица. Голема е била, обаче, изненадата за гърците. Когато увенчания поет Стввридис, саобщил на Рангавис, председател на комисията, че истинското му име е Григор Пърличев, българин от Охрид.

За да не бъде изгубен този нов Омир за еленизма, предложено му било да отиде да се специализира в Оксфордския иди Берлинския университети.  Ала младият човек, в когото бе се събудило по-рано още националното чувство, отказава се от почести, слава, пари, приятен  живот и предпочел да се върне в родния си град и да посвети силите си в служба на своя беден и забравен от света народ.

Григор Пърличев е роден в 1830 г. Останал малък без баща, той бил отхранен и възпитан от майка си,—истинска лъвица телом и духом, както я нарича признателното и чедо. Изкарваща прехрана за децата си с работа по чужди къщи, майката направила всички усилия да издържа Григор на училище, към което той имал големо влечение.

Първите си години чувствителното, нервно и слабичко дете, прекарало при един груб и жесток учител. Ала когато му станал учител Димитър Миладинови, Пърличев се предавана работа с екстаз. Превежда биографиите от Плутарх на новогръцки език, научава италиански, изучава френски език по е дини стар екземпляри от приключенията на Телемаха. По съвета на най-учения тогаз в Охрид Групчева, Пърличев бил заминал след това за Атина да изучава медицината. Там, обаче, cе занимавал повече с литература и с писане отколкото със съчиненията на Хипократа и неговите последователи.

Като студент в Атина, той чул веднъж-дваж другарите си да зословят манаващите край университета българи зидари от Костурско, наричай ги с презрителното име говеда.

— Късаше ми се сърдцето, горех от възмущение и неможах да му дам израз. — пише по този случай Пърличев в автобиографията си.

Поради липса на средства, Григор Пърличев напуснал Атина в 1850 г. и станал учител в Прилеп, а после в Охрид. С спестените пари , след 9 години отново постъпил в Атинския университет тогаз именно се явил на поменатия конкурс  с поемата си Сердарът.

Един ден, дяконът на руската църква в Атина казал на Пърличева: „ В Цариградските  зандани са ж погинали братя Миладинови .. . може би отровени и младият поет останали за моменти като зашеметен от тази страшна вест. „ Неподвижен бех и без глас като статуя; но сърдцето ми проклинаше гръцкия клис.

Опакувах вещите си и тръгнах с твърдо решения да погина на свой ред, но да отмъстя за Миладинови.

В  Охрид Пърличев става учител, но е принуден да предава на гръцки етики. Действувайки бавно, но сигурно, разумно и тактично, той спечелили постепенно градските първенци за народната идея и в 1868 год.  есента, на български език става обучението в всички училища. В същото време било въведено и славянобългарското богослужение в катедралната църква. Палачът на Миладиновци, гръцкия владика Милетий наклеветва и Пърличев пред властите, че бунтувал народа противи султана. Поетът —учител, вързан подобно не разбойник, биде изпратен към Дебър с ескорт от жандармерия. На тръгване, майка му дошла да го прегърне и му казала: „ Бъди храбър, ако не, аз ще умра от мъка. Не се бой от нищо. Пред иконата на Свети Климент горят много свещи. Ако проявиш страх нека бъде проклето майчиното ми млеко, с което те хранех“. Пърличев и целунал ръката и нищо не казал.

Целкят народ изпратили своя водители  и представител вън от градските стени. Всички плачели от скръб. По ходатайството на дебърския владика, албанец по народност, след известно време Пърличев бил освободен от затвора, а после върнат в Охрид. С още по-голема ярост той повел борбата срещу фанарьотите . Сега Пърличев написал и песента:

„ До кога мили братя българи,

До кога гърците ще ни тъпчат?„,

Песен, която обходи цяла Македония