Делата на Димитър Константинов от с. Емборе, Кайлярска околия, Македония
осквернени
Автор: К.Г.П.
През 1923 г. в Плевен е осветен, с голяма тържественост, паметника-гроб на покойния Димитър Константинов, един велик благодетел у нас. Паметника е построен от съпругата на покойния г-жа Катерина Д. Константинова. Освещаването се извършва от митрополитите Охридски, Софийски и Вратчански. Софийския митрополит Стефан държи пред паметника една прочувствена реч, в която изтъква добродетелите на великия благодетел и патриот Димитр Константинов. Покойния е родом от с. Емборе, Кайлярска околия, Македония. Той е искал да остави цялото си богатство на родното си село, за училища, болници и други културни цели. Обаче, оставянето на Емборе под гръцка власт измени неговите желания и преди да умре той видоизмени завещанието си, като остави цялото си богатство на града Плевен.
Дълбоко свързан с родния си край, Д. Константинов подпомага материално ВМОРО, особено през Илинденско-Преображенското въстание (1903). По време на Балканските войни (1912–1913) възнамерява да построи училище в родното си село, както и “болница за майки родилки”. Загубвайки надежда да види обичаната си Македония свободна, решава да поеме строежа на училищната сграда в Плевен. На 8 юни 1914 г. в тържествена обстановка, в присъствието на министъра на просветата П. Пешев, на Врачанския митрополит, на представители на местната власт и много граждани е положен основният камък на новата мъжка прогимназия. В знак на уважение и благодарност Плевенският общински съвет наименува училището и улицата, на която то се намира, “Димитър Константинов”. Сградата е завършена през 1915 г.
С нотариален акт от 21 апр. 1914 г. Д. Константинов дарява на църквата “Св. Николай” в Плевен триетажно здание. Сградата е построена през 1907 г. върху 687 кв. м. На първия етаж се намират 12 дюкяна, а на другите два етажа – ок. 40 стаи и 4 зали. В нея се помещават под наем службите на областния съд и частни адвокатски кантори. Недвижимият имот се оценява на ок. 500 хил. лв., а годишният приход от наеми възлиза на ок. 25 хил. лв. Волята му е в града да се построи едно “сирото-старопиталище”, в което да се приютят бедни и недъгави старци. Приюта е открит е на 9 март 1940 г. В него живеят около 50 възрастни хора, чиято издръжка през първите няколко години е поета от специално създадена фондация.
Днес от делото на Димитър Константинов не е останал следа. През 1969 година комунистическата власт събаря приюта за да изгради на негово място сграда на БКП. Общинарите се ширят в сградата построена от най-големият дарител на Плевен без да ги е еня точно кой присвои дарените от него имоти и дали вандали събориха паметника му или той сам е паднал под безотговорния „национално отговорен“ поглед на „ патриотите“ обърнат в посока на други дарени от македонски бежанци имоти.
Synergie A.M.
осквернени
Автор: К.Г.П.
През 1923 г. в Плевен е осветен, с голяма тържественост, паметника-гроб на покойния Димитър Константинов, един велик благодетел у нас. Паметника е построен от съпругата на покойния г-жа Катерина Д. Константинова. Освещаването се извършва от митрополитите Охридски, Софийски и Вратчански. Софийския митрополит Стефан държи пред паметника една прочувствена реч, в която изтъква добродетелите на великия благодетел и патриот Димитр Константинов. Покойния е родом от с. Емборе, Кайлярска околия, Македония. Той е искал да остави цялото си богатство на родното си село, за училища, болници и други културни цели. Обаче, оставянето на Емборе под гръцка власт измени неговите желания и преди да умре той видоизмени завещанието си, като остави цялото си богатство на града Плевен.
Дълбоко свързан с родния си край, Д. Константинов подпомага материално ВМОРО, особено през Илинденско-Преображенското въстание (1903). По време на Балканските войни (1912–1913) възнамерява да построи училище в родното си село, както и “болница за майки родилки”. Загубвайки надежда да види обичаната си Македония свободна, решава да поеме строежа на училищната сграда в Плевен. На 8 юни 1914 г. в тържествена обстановка, в присъствието на министъра на просветата П. Пешев, на Врачанския митрополит, на представители на местната власт и много граждани е положен основният камък на новата мъжка прогимназия. В знак на уважение и благодарност Плевенският общински съвет наименува училището и улицата, на която то се намира, “Димитър Константинов”. Сградата е завършена през 1915 г.
С нотариален акт от 21 апр. 1914 г. Д. Константинов дарява на църквата “Св. Николай” в Плевен триетажно здание. Сградата е построена през 1907 г. върху 687 кв. м. На първия етаж се намират 12 дюкяна, а на другите два етажа – ок. 40 стаи и 4 зали. В нея се помещават под наем службите на областния съд и частни адвокатски кантори. Недвижимият имот се оценява на ок. 500 хил. лв., а годишният приход от наеми възлиза на ок. 25 хил. лв. Волята му е в града да се построи едно “сирото-старопиталище”, в което да се приютят бедни и недъгави старци. Приюта е открит е на 9 март 1940 г. В него живеят около 50 възрастни хора, чиято издръжка през първите няколко години е поета от специално създадена фондация.
Днес от делото на Димитър Константинов не е останал следа. През 1969 година комунистическата власт събаря приюта за да изгради на негово място сграда на БКП. Общинарите се ширят в сградата построена от най-големият дарител на Плевен без да ги е еня точно кой присвои дарените от него имоти и дали вандали събориха паметника му или той сам е паднал под безотговорния „национално отговорен“ поглед на „ патриотите“ обърнат в посока на други дарени от македонски бежанци имоти.