Васил Левски, в края на своя житейски път, по време на разпитите в турската тъмница през 1873 година, ще направи следното признание: „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“. Явно, това откровение на апостола е стреснало издателите от софийското военно училище „Васил Левски“ и когато те са публикували протоколите вместо думите на Левски, те са поставили многоточие с обяснението, че текста е нечетлив / виж. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261. /. По-късно, през 1952, текста е добавен в следващото издание на протоколите, изготвено под редакцията на професор Александър Бурмов и става достъпен за широката публика. Благодарение на професора ние научаваме мнението на апостола за настроенията всред народа.
и " нашите българи"
Автор: К.Г.П.
Васил Левски, в края на своя житейски път, по време на разпитите в турската тъмница през 1873 година, ще направи следното признание: „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“. Явно, това откровение на апостола е стреснало издателите от софийското военно училище „Васил Левски“ и когато те са публикували протоколите вместо думите на Левски, те са поставили многоточие с обяснението, че текста е нечетлив / виж. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261. /. По-късно, през 1952, текста е добавен в следващото издание на протоколите, изготвено под редакцията на професор Александър Бурмов и става достъпен за широката публика. Благодарение на професора ние научаваме мнението на апостола за настроенията всред народа.