Борис Сарафов е български офицер, който се е борел за свободата на Македония. Вярно твърдение, с което се задоволяват червените дипломи македонстващи в България. Те се опитват да представят свободата на Македония като едно абстрактно понятие, за което революционерите са били готови да жертват живота си. Истината е, че самите революционери дефинират ясно точно какво е означавала свободата за тях и лишеното от  граждански и политически права население в Македония, поверило бъдещето си в ръцете на Вътрешната Македонска Революционна Организация. Целта е потвърждавана многократно като местно самоуправление, под формата на политическа автономия, формулирано с израза – Македония на македонците. Именно за тази цел е отдал живота си и революционера Борис Сарафов.

От преговорите на Борис Сарафов със сърбите, през 1902 година, е видно, че той се е опитал да провежда политика отговаряща на основната идея на Вътрешната организация – за единна и неделима Македония, независима от балканските държави или накратко назовавана Македония за македонците. В противовес на историческите инсинуации разпространявани от червените дипломи с научните титли, факт е, че тази идея първоначално е намерила подкрепа в Сърбия и е лансирана всред политическите кръгове там от личности като Симич, Вуич, Балугджич и др.  От спомените на Б. Сарафов е видно, че сърбите в лицето на Симич и Балукчич одобряват политическата концепция – Македония за македонците. Те са готови да подкрепят групата на Сарафов, само и само тази идея да е истинска, а не маневра за бъдещо присъединение. Дори сръбският крал е готов да отпусне пари за идеята Македония за македонците, но австрийската дипломация се намесва и всичко пропада. В случая за нас е по-важна позицията на войводата Сарафов, който представлява революционерите в Македония: „ Аз им казвах да бъдат уверени, че щом се образува автономна Македония, веднага ще се образува най-силна партия, която ще бъде против анексията (с България), от която сърбите се боят. Казах им още, че тая плеяда борци за свободата на Македония нема да плюе на своите принципи, че Сърбия тогава ще излезе на море, понеже нема да има митнически граници помежду ни и пр и пр. Те ме повярваха.“

Сръбската позиция е съвсем логична и политически издържана, с оглед техният стремеж за неутрализиране българската доминация в Македония. Не така стои въпроса с логиката на княжеската дипломация. От една страна тя тръби, че България не е в състояние да помогне на македонските българи, защото не можела да влезе боса в огъня, а от друга не подкрепя възможността те да получат политическо самоуправление одобрено и от другият претендент за македонска територия. Идеята е ясна – бъдещо присъединение, която намира широк отзвук всред княжеската общественост, но не съвпада с интереса на македонските българи групирани около лозунга на Вътрешната Македонска Революционна организация – Македония на македонците.

Истина е, че временното споразумение между двете държави, постигнато в навечерието на Илинденското въстание,  дава реални резултати в полза намаляване на етническото съперничество и напрежението в редиците на бунтовниците воюващи за свободата на Македония. На практика идеята за Автономна Македония, цел на ВМРО, пропада и не намира политическа подкрепа от балканските държави. Причината не е в перспективата на тази политическата концепция, а защото се изправя срещу силата на държавния национализъм на балканските държави и стремежът им да присъединят възможно най-обширни територии от Македония. Обективността изисква да се добави, че революционните методи не се одобряват от двете най-влиятелни империи Русия и  Австро-Унгария, ползващи се със статута на най-заинтересувани за съдбата на Балканите държави.

Проблемът на революционното движение в Македония не е в политическата целесъобразност на лозунга . Македония на македонците, а в неговата недопустимост от заинтересуваните от разделянето на Македония държави. Една държава изградена на принципа Македония на македонците означава политическо регулиране на националните конфликти на балканските народи, но отнема политическите инструменти, чрез които съперниците за влияние и територии преследват своите интереси в Македония.