“Общият конгрес е законодателното тяло на Организацията… Общият конгрес има върховната контролна власт в Организацията… Общия конгрес се произнася за виновността на Централния комитет и Представителството и определя тяхното наказание.” С тези текстове, засягащи прерогативите на Общия конгрес, правилниците на ВМРО, ясно и категорично определят върховното място на този колективен орган в революционното движение. Всеки един от проведените общи конгреси е съдбовен за същността на Организацията. Не прави изключение и шестия конгрес проведен през месец март 1925 година. Подготовката, водените дебати и взетите решения на конгреса, разкриват становищата на войводи и идеолози по важни политически и организационни въпроси. Осветлени са убийствата на Тодор Александров, Яне Сандански, Гьорче Петров и други личности с тежест в движението. Начертани са новите пътища, по които ВМРО би трябвало да се насочи след конгреса. Мястото на Шестия конгрес е ключово и особено съпричастно към изясняване на историческата истина. Това е една невралгична точка, съчетаваща в себе си край, преход и начало. Край на влиянието на Александров върху процесите в движението, начало на овладяване на управленеските позиции от Иван Михайлов, преход към отстъплението от основния принцип на движението, този за вътрешността, начало на разрастване на организационната структура на ВМРО в пределите на България. Допълнена…