“ На 1907 год. м. юлий. в Македония, Прилепско. На върха „ Ножот“ се разигра най-кървавата, но същевременно и най-героичната драма в историята на македонската революционна борби, за свсбода и обединение на народа ни.

Четниците, полу-деца, на брой 54, си бяха дали клетва да умрат до един на този връх, но да неотстъпят преди многохилядната орда на Енвер паша.

Лецзтс-герои беха приели боя. биха се с ожесточение и умираха за Родината с усмивка на уста, осветявайки подвига и саможертвата. Подвиг и саможертва ненадминати в историята на всички борби и през всички времена.

Между тези 54 героя бе 17 годишният юноша ученик от VI клас Найдо Арсов от с. Попрадище. Наскоро след неговата героична смърт, баща му, заможен и родолюбив българин, построи в Скопие, в самия център на града – двора на черквата „Св. Константин и Елена“, здание за първоначално училище, което да носи името на единствения му син — Найдо.

Турската власт, не само че позволи построяването на училището, не само го търпеше, но се отнасяше и с почит към името на младия герой. По-късно, когато Македония падна под сръбско робство училището б преименувано на некой си заслужил сърбин. Днес, когато Скопие е български, неизвестно защо, това училище, съградено в памет на един голем герой, е превърнато в леярница?!

Пак неизвестно защо, направение постъпки  от сетрата на героя, никой не дава ухо, а обещанията на кмета на Скопие г. Китинчев пред сестрата на Найдо си остават само обещания.

По всичко изглежда, че действителните герои — героите на подвига и саможертвата, не са по вкуса на известни среди… Да верваме ли, че и тук некой заинтересовани искали да заобиколят историческата истина и да хвърлят кървава обида върху паметта на един млад герой, един от четиримата виновници – творци на епопеята на „Ножот“?

Да верваме ли?

Колко такива деца — великани на героичния освободителен дух роди Македония, за да ги забравим с такава лекота, захвърляйки върху им, преди да си е отишло поне едно поколение, нечистата паяжина на забвението ?

След Мара Бунева, Скопие дължеше най-голема почит на Найдо Арсов, героят от „Ножот“, защото Мара и Найдо са героите на подвига и саможертвата. Скопие трябва и е длъжен да знае тази истина. Обръщаме се към министерството на просветата да вземе въпроса под своя защита като възстанови основното училище посветено на Найдо Арсов. Да се пренебрегва паметта на един  дейсвителен герой, това не е първи случай в живота на борческа Македония. Най-достойното, най-борческото, героите на подвига и саможертвата, сме захвърлили в сенката на забвението, и сме възпели и обезсмъртили най-обикновеното, най-незаслужилото. Грядущите поколения ще ни се надсмиват, че сме им завещали изкуствени, фалшиви и без всекакви дела и подвизи герои.“