ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ
“АВТОБИОГРАФИЯ”

Глава 34.
След победата незабавно се приготвихме на сватба. Поправихме дедовата си къща. Ако и да не съм никак нарочит към обществен живот; ако и да знаех, че Исус Христос и изрично, и с собствений си пример, препоръчва безбрачието; ако и да знаех, че св. апостол Павел казва: “Добро е бракът, но по-добро е безбрачието”; ако и да знаех, че който иска да се посвяти на отечеството, треба да е безбрачен: като на пук обаче на мъчителите си – се ожених. На всекий българин желая да има домакиня, како моята; но верно е, че бих бил по-полезен на отечеството, ако бих останал свободен. В сватбата, почти за първий път, вкусихме вино, без което после не можехме, нито можем. Моля юношите да помислят колко навикът е опасен. Понеже в Охрид никоя къща не е без лозие, шест месеца след сватбата изкоренихме старото си лозие и насадихме ново. Според обичая поканихме в гости работниците, които работиха даром. Тоя е първий път, дето се изпея песента. Сълзи потекоха из очите на гостите, не толко от стойността на стиховете, колкото от страстта, с която се изпеяха. Тая песен ни помогна в изкоренението гърцизма много повече от всичките ни прежни подвизи.

” Хиляда и седем стотин шестдесет и второ лето

в Охрида от Цариграда дошъл Салаор.

Се представил пред Арсеня наша Патрика честнаго

и му рекъл слово горко, слово жалостно:

“Царска веля е да търгнеш денеска за в’Цариграда,

на тебе от върли гърци голем поплак е.”

Събрал Патрик свое стадо в църква святий Климентова,

благослов му дал последен, ръце заплетил.

Дълго време хлицал стярец во мълчане всенародно

и по бела брада ронил сълзи горещи.

“Слушайте ме, мили чада, аз ке ида в’Цариграда.

на мене от върли гърци голем поплак е.

Гръцкий Патрик ке ни строши славна Охридска столица

и мене до смърт ке държи в заточение.

Ке прати владици гърци – лицем светци, сърцем вълци,

ке ви давят, ке ви стрижат, ке мълзят до кръв.

Мегю народа ке сеят несъгласе и раздори,

да се мрази син со татка и со брата брат.

И ке викнете до бога, и крило не ке найдете,

смирени ке наведете глава до земи.

Ке ми бъдете сираци; така било написано:

елате ми да ви гушна за последен път.”

Чърна тъга поразила старо, младо, мъжи, жени,

вси со ръце заплетени сълзи проливат.

Той ги гушка, тие тъжни му целуват десна ръка,

и от ръка как от извор сълзи се леят.

Вяхнал Патрик бърза коня и неволно упътил се.

Тога гръмккй плач народен небо процепил.

Умилил се честний Патрик, свалил шапка навезана,

погледнал на сино небо, люто прокълнал:

“Ох! послушай, милий боже! Хаир никога да немат

Стамче бей и Буяр Лигдо, Нейко челеби.”

Милостивий бог послушал патричка гореща клетва:

слава нихна, семе нихно погубил со шум

и сега во куки нихни ткае паяк паячина

и на пусти стрехи нихни хукат хутове.”